4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 59
София, 30.10.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Ангел Калинов
Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
Джузепе Руджери
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 28/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийския районен съд с Административния съд [гр. Велико Търново], относно разглеждането на искова молба от 10.02.2015 г., подадена от К. В. В. от [населено място] срещу Б… /Б./, за обявяване за незаконосъобразно бездействието на Б. по отнемане на лиценза на [фирма] /н/ /К./, евентуално – бездействието по неосигуряване достъп на вложителите до гарантирания размер на влоговете им в поставената под специален надзор банка, и за присъждане на обезщетение в размер общо на 6 663.15 лева за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от посоченото бездействие.
Административният съд [гр. Велико Търново], комуто делото е изпратено с определение № 5705 от 19.05.2015 г. по адм. д. № 4225/2015 г. на ВАС на РБ, 5-членен състав, приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, доколкото допустимостта за прилагането на посочената норма предполага липса на предвиден специален ред за обезщетяване на вредите и изисква наличието на вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В разглеждания случай е налице специалният ред по чл. 79, ал. 8 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и БНБ не е бездействала в качеството си на административен орган във връзка със законово регламентирани задължения, отнасящи се до изпълнително-разпоредителната дейност. Между ищеца и Б. са възникнали договорни отношения и те имат гражданскоправен характер, съответно – защитата на евентуално накърнените права на ищеца следва да се реализира по гражданскоправен път. По тези съображения с определение № 258 от 06.07.2015 г. по адм. д. № 352/2015 г., съобразявайки и молбата – уточнение на ищеца от 15.06.2015 г. за избор на местна подсъдност, Административният съд [гр. Велико Търново изпратил делото на компетентния според него Софийски районен съд.
Софийският районен съд приел, че се касае за защита на публичноправни, а не на частноправни отношения, а дали ответникът е процесуално и материалноправно легитимаран да отговаря по исковете, е въпрос на допустмостта и основателността им /същото се отнася и за приложението на чл. 79, ал. 8 ЗКИ/, но е ирелевантен за подсъдността и компетентния съд. Съдът приел също, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 257 АПК и чл. 1 ЗОДОВ и с определение от 17.08.2015 г. по гр. д. № 48484/2015 г. повдигнал препирня за подсъдност.
Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че спорът е подсъден по правилата на родовата и местната подсъдност на Административния съд – София град, като съображенията за това са следните:
Определящ за подсъдността на спора е предметът на делото – видът на правоотношението, чиято защита се търси, с неговите индивидуализиращи белези въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба.
В исковата молба и уточнението към нея от 15.06.2015 г. ищецът е посочил, че иска да бъде признато за незаконосъобразно бездействието на ответника да отнеме лиценза на К., довело до забавяне в изплащането на гарантираните влогове, евентуално – бездействието по неосигуряване достъп на вложителите до гарантирания размер на влоговете им в поставената под специален надзор банка, и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца 6 662.15 лева обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за периода от 04.08.2014 г. до 03.12.2014 г., и 1 лев обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразното бездействие. Посочил още, че отговорността на Б. следва да се ангажира и заради непредприети мерки по оздравяване на К. в рамките на поставянето й под специален надзор, което според него също се намира в причинно-следствена връзка със забавеното изплащане на гарантираните влогове.
Съгласно приетото в мотивите на т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, когато се претендира обезщетение за вреди, причинени от дейността на органи, които по начало не са административни /т. е. не са органи на изпълнителната власт/, разграничителният критерий за приложимия правен ред – ЗОДОВ или чл. 45-49 от Закона за задълженията и договорите, е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Това разбиране следва да намери приложение и в случаите, когато се твърдят вреди, причинени от дейността на публичноправни субекти, каквато е Б., и за които, по аргумент от пар. 1, т. 1, предл. 2-ро от ДР на AПК законодателят не отрича възможността да бъдат натоварени по силата на закон с властнически – административни правомощия.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от Закона за Българската народна банка /ЗБНБ/ БНБ е централна банка на Република България; тя е юридическо лице, което се отчита за своята дейност пред Народното събрание и по силата на чл. 2, ал. 6 ЗБНБ е натоварена с изключителната компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Чл. 1, ал. 2 ЗКИ определя БНБ като компетентен орган в Република България за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар. I, т. 40 от Регламент /ЕС/ № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. Уреденото в чл. 13 и 36 ЗКИ правомощие на Б. да издава и отнема лицензи на останалите банки е естествено продължение на дейността й по надзор върху тях.
Изхождайки от тази регламентация, следва да се приеме, че при упражняване на надзора върху останалите банки в страната Б. осъществява властнически правомощия, защото се ползва с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, като отношенията, в които влиза с частноправните субекти – клиенти на тези банки, по повод надзора, също не са изградени на плоскостта на равнопоставеността. Допълнително съображение е и обстоятелството, че отнемането на лиценза на банка от страна на Б. е индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване пред Върховния административен съд по силата на чл. 151, ал. 1 и 3 ЗКИ и чл. 132, ал. 2, т. 4 АПК. По аргумент за противното, неотнемането на лиценза на банка също е израз на административна по естеството си дейност на БНБ.
Обстоятелството, че съгласно чл. 79, ал. 8 ЗКИ при упражняване на надзорните си функции Б. отговаря за вреди, причинени само от умишлените й действия, не е пречка делото да се разгледа по реда на ЗОДОВ, защото това е въпрос по основателността на иска, а и ЗКИ не предвижда специален ред или начин на обезщетение.
Предвид упражнения от ищеца с молба – уточнение от 15.06.2015 г. избор на местна подсъдност по мястото на увреждането, за което чл. 7 ЗОДОВ му предоставя такава възможност, компетентен да разгледа исковата молба по правилата на местната подсъдност се явява Административният съд – София град.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на РБ
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба, подадена от К. В. В. от [населено място] срещу Б. /Б./, за обявяване за незаконосъобразно бездействието на Б. по отнемане на лиценза на [фирма] /н/, евентуално – бездействието по неосигуряване достъп на вложителите до гарантирания размер на влоговете им в поставената под специален надзор банка, и за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Б. по отнемане лиценза на [фирма] /н/, е Административният съд – София град.
Делото да се изпрати на Административния съд – София град.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.