2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 528
София, 30.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:М. Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 5189/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5716/04.06.2015 г., подадена от [фирма] [населено място], представлявано от адв. Б. Ж., срещу определение № 174 от 14.05.2015 г. по в. ч. гр. д. № 343/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е върнато като нередовно възражение на страната по чл. 423, ал. 1 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение, заради неизпълнение в срок на указание за внасяне на държавна такса и представяне на документ за това.
Жалбоподателят оспорва определението на окръжния съд с доводи за неправилно приложение на чл. 50 ГПК и нередовно връчване на указанията. Твърди, че след като на посочения от дружеството адрес е имало указателна табела, то същото не е напуснало офиса си по адрес на седалището и съдът е следвало да го уведоми за указанията по реда на чл. 50, ал. 1 вр. ал. 4 ГПК, като едва след изчерпването на този ред, да пристъпи чрез съобщаването им по телефона.
Ответната страна Регионален исторически музей [населено място] в писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва основателността на жалбата.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., като съобрази данните по делото, намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване като преграждащ съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Релевантните за настоящия случай обстоятелства по делото са следните:
С разпореждане от 22.042015 г. съдията докладчик по ч. гр. д. № 343/ 2015 г. на Великотърновския окръжен съд е оставил без движение подаденото от [фирма] възражение вх. № 7083/06.04.2015 г. по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, основано на нередовно връчване на издадената по реда на чл. 410 ГПК срещу дружеството заповед за изпълнение. Със същото разпореждане са дадени указания до длъжника да внесе държавна такса по сметката на окръжния съд в размер на 25 лева, както и да представи документ за това в едноседмичен срок, в противен случай възражението ще бъде върнато, а производството по него -прекратено. Съобщението за тези указания /л. 13/ е върнато в окръжния съд с отбелязване от връчителя, че при посещение на адреса на дружеството, по данни на служителка от съседен офис, фирмата е напуснала този адрес, като новият не е известен. На 30.04.2015 г. съдията докладчик е разпоредил уведомяване на страната по телефона. Деловодител от съда с подписа си е удостоверил, че С. Г. /един от управителите на дружеството/ е уведомен на съответния телефонен номер на 30.04.2015 г. в 10.22 часа.
На лист 17 от делото пред Великотърновския окръжен съд се открива заверено копие на платежно нареждане с дата 30.04.2015 г. и час на обработка 11.12 часа, от което е видно, че [фирма] е внесло по сметката на съда сумата 25 лева по висящото дело по възражението.
При тези данни настоящият състав на ВКС, І-во г. о., приема, че е налице надлежно изпълнение на указанията на Великотърновския окръжен съд във връзка с държавната такса, дадени с разпореждането му от 22.04.2015 г. Обстоятелствата около начина на съобщаване на указанията, както и неговата редовност, респективно нередовност, се явяват ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани, след като е налице отстраняване на нередовността в срок. Следователно, обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по възражението по чл. 423 ГПК.
Само за яснота на жалбоподателя следва да се отбележи, че твърденията му за приложимост на процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК не кореспондират с данните по делото. При удостоверената в съобщението от връчителя хипотеза, а именно, че фирмата е напуснала адреса си, съдът е следвало да провери в търговския регистър дали по партидата на дружеството е отбелязан новият му, различен от посочения по делото адрес и ако не /както е в случая, тъй като новият адрес е вписан едва на 20.05.2015 г./, да приложи фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК и съобщението да се счита за редовно връчено, респективно – страната за редовно уведомена, без използването на каквито и да е други способи за връчване, от което, с оглед на конкретните обстоятелства, страната в случая няма интерес.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 174 от 14.05.2015 г. по в. ч. гр. д. № 343/2015 г. на Великотърновския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по възражение вх. № 7083/06.04.2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: