О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 19.05.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:М. Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1881/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 616 от 13.10.2008 г. по гр. д. № 521/08 г. на Софийския окръжен съд е отменено решение № 76 от 27.12.2006 г. по гр. д. № 535/04 г. на Ботевградския районен съд /неправилно посочено “решение от 19.12.2007 г. по гр. д. № 105/07 г./ и вместо него е намалено на основание чл. 30 от Закона за наследството /ЗН/ дарението, извършено с н. а. № 118/89 г., от П. Н. В. в полза на Н. М. Г. , с 6 666.60 лева, и е възстановена запазената част на В. М. Г. и М. М. Я. от наследството на П. Н. В. в размер на по 3 333.30 лева за всеки от тях, които суми П. М. Г. и М. Н. Г. са осъдени да им заплатят.
С въззивното решение в сила е оставено решение № 105 от 19.12.2007 г. по същото първоинстанционното дело в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от В. М. Г. и М. М. Я. срещу П. М. Г. и М. Н. Г. /заместили Н. М. Г. в хода на делото на основание чл. 120 ГПК /отм./ за делба на дворно място и построените в него едноетажна масивна жилищна сграда и паянтов сайвант, находящи се в с. В., Софийска област.
По предявения иск за делба и във връзка с искането за намаляване на дарението, извършено от наследодателката П. В. , починала на 27.02.2003 г., въззивният съд приел, че имотът, предмет на дарението и на делбата, изчерпва наследствената маса, чиято стойност възлиза на 15 000 лева. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част при три деца е 2/3 от наследственото имущество, или с извършеното дарствено разпореждане наследодателката е накърнила запазената част на другите наследници с по 3 333.30 лева.
Ответниците – наследници по закон на дарения Н. М. Г. , са предявили претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН и са поискали от наследствената маса да се извади стойността на извършените от надарения подобрения в имота. Съдът приел, че доколкото наследствената маса в случая се изчерпва с дарения имот, то подобренията, извършени в него от облагодетелствуваното лице, макар и приживе на наследодателката, не съставляват увеличение на наследството и то не следва да се съобразява при определяне на размера на запазените части на наследниците.
Обсъждайки предпоставките на чл. 36 ЗН за връщане на дарения имот в наследствената маса, съдът приел, че нормата не е приложима предвид последващото разпореждане, с което дареният продал имота с н а. № 162 от 05.07.2004 г. на сина си ответника М. Г. . Разпореждането е извършено след предявяване на иска за делба и преди получаване на преписа от исковата молба. Съдът приел, че с намалението на дарението правата на приобретателя не отпадат автоматично, а е необходимо успешно провеждане на иск по чл. 37 ЗН за отмяна на отчуждението на подарения имот. Дотогава искът за делба е неоснователен, тъй като имотът не е съсобствен.
Възражението за нищожност на дарението на основание чл. 76 ЗН не е уважено по съображения, че разпоредителката сделка е извършена от един от наследниците не в качеството му на наследник, а на собственик, легитимирал се с договора за дарение, а освен това в случая наследството се изчерпва с имота, предмет на разпореждането. Затова искът за делба е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК са подадени и от двете страни.
1. Съделителите-ищци обжалват решението в частта, с която искът за делба е отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпроса кои лица са легитимирани да се позоват на недействителност по чл. 76 ЗН, като считат, че той е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 1/2004 г. на ОСГК.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като приложното поле на иска за относителна недействителност обхваща само акт на разпореждане със съсобствена – изцяло или отчасти, наследствена вещ, във висящия делбен процес. В този случай легитимирани да искат прогласяване на недействителността са съделителите-сънаследници, които не са страни по сделката. В разглеждания случай е налице сделка с имот, който е изгубил наследствения си характер предвид извършеното от наследодателката разпореждане приживе с договор за дарение, и затова то няма за предмет наследствена вещ.
Следващият въпрос е за валидността на сделката, с която делбеният имот е прехвърлен по време висящността на делбения процес на трето лице. Според касаторите той е разрешен в противоречие с П. № 4 от 1964 г. на Пленума на Върховния съд /т. 1/ и решение № 521 от 22.05.1991 г. по гр. д. № 202/91 г. на ВС, I-во г. о. Посоченото решение разглежда случай, при който след предявяването на иска за делба ответниците са се разпоредили със своята идеална част от съсобствения между страните недвижим имот. Следователно, хипотезата е различна от разгледаната от въззивния съд, при която връщането в делбената маса на недвижимия имот е обусловено, предвид извършеното от наследодателката дарствено разпореждане, от успешно провеждане на иск по чл. 37 ЗН срещу приобретателя, закупил имота от надарения сънаследник. Затова този съдебен акт, както и тълкувателният акт на Пленума на ВС, третиращ процесуалноправните последици, свързани с висящността на производството, сред които е и тази по чл. 121, ал. 1 ГПК /отм./, не обосновават наличието на разрешение, дадено при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на касаторите-ищци.
2. Съделителите-ответници обжалват решението в частта, с която дарението е намалено, като в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставят въпроса: “Ако се установи, че предявената в рамките на делбеното производство претенция с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, не може да бъде удовлетворена нито по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН “при делбата”-с имот или пари, поради невъзможността за извършване на делба в резултат на отхвърляне на иска за делба в първата фаза, нито в рамките на самостоятелното производство по иск по чл. 30 ЗН по реда на чл. 31 ЗН- като това увеличение бъде приспаднато при определяне размера на наследствената маса, поради липсата на друго имущество на наследодателя освен завещаното или дареното, чието намаляване се иска /липсата на т. н. “чист актив/, следва ли възражението по чл. 12, ал. 2 ЗН да бъде разгледано като обикновено такова за прихващане и удовлетворено по този ред?”.
К. считат, че обжалването следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения въпрос няма съдебна практика, налице е и празнота в законодателната уредба, както и неяснота на нормите на чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 31 ЗН от гледна точка на приложението им в конкретната разглеждана хипотеза.
Видно от мотивите към въззивното решение, съдът не е взел предвид релевираните подобрения, защото към момента на извършването им имотът е принадлежал не на наследодателката, а на извършилия ги сънаследник. С тях е подобрен собствен на подобрителя имот, което обуславя и липсата на основание това увеличение да се пресметне в негова полза, съответно в полза на наследниците му по закон, или да се извърши прихващане с необходимите суми за допълване на запазената част на наследниците, които не могат да получат пълния размер на тези части поради извършеното от наследодателката дарение. В този смисъл поставеният от касаторите въпрос е извън предмета на делото. А щом това е така, то въззивният съд не е имал задължение да се произнесе по него, съответно не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК касационната жалба на ответниците да се допусне за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 616 от 13.10.2008 г. по гр. д. № 521/08 г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: