О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 31.03.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1716/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 8 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 1518/07 г. на Д. районен съд е отхвърлен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, предявен от “В” О. гр. В. срещу П. Н. Г. за признаване на установено правото на ищеца на собственост върху вито стълбище с достъп от ул. “М” в гр. Д., като принадлежност към офиси №№ 3 и 4, на съответните идеални части от преддверието пред стълбището, и осъждане на ответника да прекрати всички неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Това решение е отменено с решение № 364 от 10.06.2009 г. по в. гр. д. № 315/09 г. на Д. окръжен съд и ответникът е осъден да възстанови събореното вито стълбище, посредством което се обслужва входът към ул. “М”, преддверието пред него и офисите № 3 и № 4 до първия етаж над партера, собственост на ищеца, в състояние съгласно посочен архитектурен проект, и да прекрати всички неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който поддържа противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за произнасяне по искането за установяване правото на собственост.
Ответникът също е подал жалба в срок, като в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на съдебния акт.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявен е иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за признаване правото на собственост върху вито стълбище с достъп от ул. “М” посредством преддверие пред същото, и на съответните идеални части от преддверието като обща част, обслужваща собствения на ищеца офис, като ответникът бъде осъден да не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху посочените обекти.
След подаване на исковата молба, в срока за отстраняване на указани от първоинстанционния съд нередовности, ищецът заявил /л.л. 17-20 от първоинстанционното дело/, че ответникът е разрушил стълбището и е въвел искане същият да бъде осъден да го възстанови в състоянието преди разрушаването му.
За да постанови решение, с което отхвърли иска съобразно първоначално въведеното искане, районният съд взел предвид, че правото на собственост няма обект, поради разрушаването й вещта не съществува реално и затова не са налице двете предпоставки за уважаване на негаторния иск – недвижимата вещ да е собственост на ищеца и ответникът да извършва действия, с които да нарушава правото на собственост на ищеца или да пречи за упражняването му в пълнота.
Въззивният съд приел, че ищецът е собственик на офиси № 3 и № 4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е изградена, като обектите се притежават в режим на етажна собственост – чл. 38, ал. 1 ЗС. Към момента на закупуване на имотите, в партерната част – собственост на ответника, е съществувал вход към ул. “М”. Подходът към офис № 4 е бил от общото за сградата източно стълбище, а за офис № 3 – чрез вита стълба по одобрен архитектурен проект. Прието е, че стълбището и входът представляват общи части, принадлежащи на етажните собственици, включително и на страните по делото. След събарянето на витата стълба е създадена пречка от ответника за достъп до общите части на сградата и ползуването им, представляваща трайно и продължително въздействие върху имота на ищеца, което следва да бъде възстановено в правомерното състояние съгласно съществуващия проект.
По касационната жалба на ищеца:
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищецът е поставил въпроса: в случаите, когато ответникът, освен че е накърнил правото на собственост на ищеца, така също го и оспорва, следва ли съдът да се произнесе и по искането за установяване на собствеността? К. основание за допускане касационно обжалване поддържа противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което обаче следва да се квалифицира като такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид характера на представените съдебни актове. То не е налице.
Решение № 707 от 17.10.1986 г. по гр. д. № 377/86 г. на l-во г. о., е израз на трайната съдебна практика, според която излагането на мотиви по един от обективно съединените искове без произнасяне на решение в диспозитивната част, е равнозначно на непроизнасяне на решение по този иск. Обжалваното решение не противоречи на тази практика. Като е уважил негаторния иск и е осъдил ответника да възстанови разрушеното стълбище, въззивният съд се е произнесъл положително по правното твърдение на ищеца във връзка със собствеността. От това, че е признато наличие на съсобственост, следва, че правото на еднолична собственост е отречено. Определянето на стълбището като обща част на сградата е в съответствие със закона и с постоянната практика по приложението на чл. 38, ал. 1 ЗС, а и касаторът не сочи решения, с които на тази обща по естеството си част да е придаден статут на обект – изключителна собственост на етажен собственик, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е застъпено такова становище и в решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр. д. № 918/93 г. на IV-то г. о.
Според решение № 869 от 12.05.1998 г. по гр. д. № 205/98 г. на V-то г. о., негаторният иск, който е вещен, петиторен, включва съдебно установяване и потвърждаване, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху вещта, върху която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие или посегателство. В съгласие с това разрешение въззивният съд е приел, че ищецът, който е носител на право на собственост върху офиси в сградата, има и съответните идеални части от общите й части и от дворното място в резултат на създадената етажна собственост. Разрушаването на стълбището е факт, който препятства постановяването на отделен диспозитив, че ищецът е съсобственик на обект, който не съществува.
Решение № 1* от 04.10.1995 г. по гр. д. № 1429/95 г. IV-то г. о., разглежда случай на произнасяне по непредявен иск – чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, вместо по предявения иск по чл. 109, ал. 2 ЗС /отм./ за определяне на граници, но страните не са изправени пред такава хипотеза.
По касационната жалба на ответника:
Ответник поддържа, че въззивният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало при формулиране предмета на спора, като е разгледал непредявен иск, а произнасяйки се по въззивната жалба, на практика е допълнил първоинстанционното решение, въпреки наличието на специален ред за това. Основанието за допускане на касационно обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като представените решения не са от категорията задължителна практика на В. съд или Върховния касационен съд, включена в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице произнасяне по непредявен иск, което касаторът разбира в смисъл, че без да е допуснато изменение на първоначалното искане ответникът да бъде осъден да прекрати всички неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, въззивният съд го е осъдил за възстанови разрушеното стълбище. По общо правило изменение на иска се предприема, когато ищецът въвежда ново основание, нов петитум или нова страна по висящия процес. Тях ищецът или прибавя към вече заявените с първоначалния иск основание, петитум и ответник, или с тях той заменя основанието, петитума и страната по първоначалния иск. За да е допустимо, изменението следва да отговаря на предвидени в процесуалния закон условия, които обаче не важат, ако това процесуално действие се предприема от ищеца докато още не е връчен препис от исковата молба на ответника. До този момент ищецът може да измени иска без ограничения във всяко отношение, защото подобно изменение представлява по същността си поправка на исковата молба. По този начин се е развило процесуалното правоотношение в разглеждания случай. Искането за възстановяване на вещта е заявено с допълнителна молба, преди връчването на препис от исковата молба на ответника. Затова не е било и необходимо съдът да се произнася с определение по повод предприетото уточнение на искането.
Решение № 733 от 03.12.2006 г. по т. д. № 403/07 г. на ВКС, I-во т. о., разглежда хипотеза на недопустимост на вписване на обстоятелството продажба на дружествени дялове поради липса на правен интерес. Тя е различна от тази, при която касаторът поддържа недопустимост на решение като постановено по непредявен иск.
Различна е и хипотезата, обсъдена в решение № 2* от 25.01.2001 г. по гр. д. № 1132/2000 г. на ВКС, IV-то г.о., според което недопустимо е самостоятелно исково производство на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./.
Не е налице противоречие и с практиката, изразена в решение № 37 от 22.02.1999 г. по гр. д. № 462/98 г. на ВКС, петчленен състав, според което когато първоинстаницонният съд не се е произнесъл по един от предявените искове, недопустимо е това да стори за първи път второинстационният съд в производството по жалбата, при наличие на специален ред по чл. 193 ГПК /отм./. В случая безспорният факт, че вещта е разрушена, е преценен от първоинстанционния съд като обстоятелство, което препятства уважаването на негаторния иск. Обсъдено е и искането за възстановяване на вещта, но съдът е приел, че то не може да се реализира в рамките на производството по чл. 109, ал. 1 ЗС, а ищецът може да потърси правата си по реда на чл. 45 ЗЗД, ако докаже наличието на необходимите предпоставки за това. Тези правни изводи не са възприети от въззивния съд и затова отхвърлителното решение е отменено като неправилно, а искът е уважен. При това положение липсва правен акт на първоинстанционния съд, който да подлежи на допълване по реда на чл. 193 ГПК /отм./, както счита ответникът по иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 364 от 10.06.2009 г. по в. гр. д. № 315/09 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: