О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София, 26.05.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 8/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. С., подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Д, срещу въззивното решение № 309 от 24.02.2009 г. по в. гр. д. N 2397/08 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 75 от 17.06.2008 г. по гр. д. № 918/07 г. на А. районен съд в частта по извършване на делбата чрез изнасяне на съсобствения недвижим имот на публична продан. Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с цел тълкуване на нормата на чл. 203 ЗУТ.
Ответникът по касация С. Б. С. счита жалбата за неоснователна. Предвид подадените от него отговор и възражение, с определение № 172 от 11.11.2009 г. по гр. д. № 1107/09 г. на ВКС, I-во г. о., касационното производство е прекратено и делото е върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след изясняване на характера на тези книжа – дали са отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, касационна жалба – чл. 283 ГПК, или насрещна касационна жалба – чл. 287, ал. 2 и 3 ГПК. Съобщението е връчено на съделителя Сп. С. лично на 25.11.2009 г., но тъй като в указания едноседмичен срок не са извършени процесуални действия, то и липсва предмет, по който касационната инстанция да се произнесе.
По допускането на касационното обжалване по жалбата на К. Б. С. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С влязлото в сила решение по първата фаза на делбеното производство до делба е допуснат първи жилищен етаж от сграда с площ от 77 кв. м., съставляващ самостоятелно жилище, ведно със североизточната стая и допълнителното помещение от общия салон в приземния етаж и помещението под външното стълбище в сграда, находяща се в гр. А.. Съдът е постановил делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, тъй като преустройството следва да се квалифицира като значително и свързано с големи неудобства. Изводът е формиран както предвид естеството на необходимите за обособяването на две жилища строително-монтажни работи, така и с оглед на стойността му – 6 707 лева, отнесена към стойността на имота в настоящия му вид – 26 300 лева, а не към тази на евентуалните нови два обекта: 23 700 лева за жилище “А” и 21 400 лева за жилище “Б”, включваща и разходите за преустройството.
С оглед на тези данни, при липса на искане за възлагане от съделителя С заявено от К. С. искане само за жилище “А”, определящ начина на извършване на делбата е въпросът кога преустройствата са значителни, а неудобствата – по-големи от обикновените, в контекста на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, изр. 1 ЗУТ, постановяваща, че съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Касаторът счита, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според заключението на тройната техническа експертиза за обособяване на две самостоятелни жилища ще следва да се извърши преустройство, което се изразява за жилище “А” в: изграждане на допълнителна стълбищна клетка за достъп до него; обособяване на помещение за тоалетна чрез преграждане на вътрешното антре; обособяване на помещение за самостоятелна баня чрез преграждане на нишата към столовата; изграждане на три балкона; зид за разделяне на северозападната стая в приземието на две помещения – № 1 и № 2; външно вкопано стълбище за достъп до складово помещение № 2; за жилище “Б”: доставка и монтаж на кухненска мивка. Стойността на преустройството възлиза на 6 707 лева. Пазарната стойност на новите обекти след разделяне на поделяемия етаж, ще бъде 23 700 лева за жилище “А” и 21 400 лева за жилище “Б”, при пазарна цена на допуснатия до делба имот 26 300 лева. Становището на вещите лица е, че преустройствата са незначителни.
Предвид изложеното следва да се приеме, че при разрешаването на поставения от касатора въпрос въззивният съд е съблюдавал изискването на закона и установената съдебна практика, че предвидените преустройства на сграда са значителни и създават неудобства, по-големи от обикновените, когато стойността им надвишава 10% от стойността на целия допуснат до делба имот. Има се предвид стойността към момента на извършване на делбата, а не тази, която ще се формира след обособяването на новите жилищни обекти. Следва да се отбележи, че преценката за значимостта на преустройството и за характера на неудобствата, които то би създало, се извършва от съда конкретно, с оглед особеностите на конкретния случай и въз основа на установените по всяко дело факти и обстоятелства. Наличието на одобрен проект за разделянето, както и становището на експертите по определянето на преустройствата като незначителни, не обвързват съда, тъй като решаваща по този въпрос е преценката на делбения съд, на когото е възложено да осъществява контрол по законосъобразност на одобряването на проектите или по отказа – чл. 203, ал. 2 ЗУТ. По приложението на чл. 203 ЗУТ и аналогичните разпоредби на чл. 62 ал. 2 ЗТСУ /отм./ и чл. 109б ППЗТСУ /отм./, е налице постоянна практика на съдилищата, поради което не може да се приеме, че стои за решаване въпросът дали предложените за извършване преустройства в разглеждания случай са значителни и неудобствата – по-големи от обикновените, или че практиката се нуждае от изясняване или допълване в това отношение.
По тези съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 309 от 24.02.2009 г. по в. гр. д. N 2397/08 г. на Пловдивския окръжен съд в частта относно извършването на делбата по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: