2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
С., 09.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Г. Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 695/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. П. и П. М. П., подадена в срока по чл. 283 ГПК и приподписана от адвокат В. С., срещу въззивното решение № 303 от 20.10.2009 г. по в. гр. д. N 267/2006 г. на В. окръжен съд. Касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение противоречи на ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ по приложението на чл. 76 ЗН.
Ответниците по касация П. Й. М., Д. А. П., П. С. П., Т. И. П., С. Й. П., И. Й. П. и Н. Й. П. не са подали писмени отговори.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1289 от 17.01.2006 г. по гр. д. № 470/2004 г. на В. районен съд по извършване на делбата чрез изнасяне на съсобствения недвижим имот на публична продан.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Делбата е в противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, тъй като искът е предявен, след като сънаследницата-ищца по делото, се е разпоредила в дела си в полза на трето лице в нарушение на чл. 76 ЗН.
При това изложение настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението.
В разглеждания случай е поставен принципният въпрос по тълкуването на чл. 76 ЗН, според който актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. По приложението на посочената правна норма разяснения са дадени в ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, т.т. 1 и 2, както правилно са посочили и касаторите. Според тълкувателния акт обаче, правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес по аргумент от чл. 279 ГПК /отм./, под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./ със сила на пресъдено нещо се разрешава спорът за страните-съделители, титуляри /съпритежатели/ на правото на собственост.
С оглед на това разрешение, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, недопустимо е въпросът за недействителността на разпореждането да се разгледа в рамките на спора по извършване на делбата, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, което в случая е от 07.07.2004 г.
Касаторите не поставят въпрос, относим към тълкуването на конкретна правна норма и подвеждане на доказаните по делото факти, релевантни за фазата по извършване на делбата. Затова и не се констатира наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед на което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 303 от 20.10.2009 г. по в. гр. д. N 267/2006 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: