О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 20.05.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Г. Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1955/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Д. С. П. и Н. И. П. чрез пълномощника адвокат Д от АК гр. Х., срещу въззивното решение № 225 от 21.08.2009 г. по гр. д. № 286/09 г. на кия окръжен съд, с което е отменено решение № 183 от 12.01.2009 г. по гр. д. № 351/06 г. на Х. районен съд и е уважен иск за ревандикация на избено помещение № 26 с площ 7.75 кв. м., при съседи: от две страни коридор, складово помещение и общински терен, находящо се в гр. С., кв. “И”, блок 7, вх. А, прилежащо към собствения му апартамент № 26. К. основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК при разрешаването от въззивния съд на въпросите за основателността на иска за ревандикация и за разпределението на доказателствената тежест между страните в производството и произтичащите от това задължения на съда.
Ответникът по касация Х. Г. А. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения:
По предявения иск за ревандикация ищецът се легитимира с договор от 1998 г., сключен по реда на ЗОбС, за собственик на апартамент № 26, вход А, в блок № 7 на кв. “И” в гр. С., с прилежащото му избено помещение № 26 с площ 6.16 кв. м., чиито съседи не са описани в акта за покупко-продажба. Спорът е възникнал вследствие заемането на претендираното от ищеца мазе от ответниците, които противопоставят твърдение за наемно правоотношение между тях и собственицата на апартамент № 25.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд посочил, че ищецът, като претендиращ собствеността на прилежащото към собствения му апартамент избено помещение, следва да докаже кое е това помещение и дали то се владее от ответниците. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на технически експертизи, обсъдени подробно, е установено, че проектът, съгласно който е изграден жилищният блок, не е запазен в общината, нито в предприятието-строител. Затова и поради липса и на схема на мазетата в архива на общината, не е изяснен методът на разпределянето им. Това е наложило съпоставка с жилищни блокове от същия тип, при която вещото лице Л. Ф. установила, че избено помещение № 26 съответства на претендираното от ищеца с площ на място 7.75 кв. м. Според св. Ел. Т. – собственица на ап. № 25, при настаняването си намерила спорното мазе, означено с № 26 от общината с блажна боя, заето от ответниците. Констатираното несъответствие между номер на мазе и квадратура, отразени в договорите за покупко-продажба, както на ищеца, така и на свидетелката, е разрешено чрез възприетия от вещото лице аналогов метод за определяне на прилежащото към съответния апартамент мазе. След преценката на всички данни по делото във връзка с доводите на страните, въззивният съд заключил, че исковата претенция е основателна и доказана.
С оглед на горното въпросите за елементите от фактическия състав на иска за ревандикация и установяването им съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест са определящи за изхода на делото, тъй като от разрешаването им зависи дали искът ще бъде уважен или отхвърлен.
За да се допусне обаче касационно обжалване, е необходимо така поставените въпроси да са разрешени при някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, които следва да бъдат мотивирани и обосновани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Развитите в него доводи по съществото си съставляват оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че след като ищецът не е доказал да е собственик на имота, който се владее от ответниците, съдът, с оглед задълженията, произтичащи от тежестта на доказване, е длъжен да отхвърли предявения иск. Представените решения № 189 от 14.07.2005 г. по гр. д. № 2219/03 г. на ВКС, IV-то г. о., и № 528 от 08.07.2005 г. по т. д. № 17/05 г. на I-во т. о., разглеждат въпросите за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 127 ГПК /отм./, които действително са определящи изхода на всеки конкретен спор. Първият от тях обаче, касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства, а това е свързано с касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които са различни от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпределянето на доказателствената тежест е в зависимост от конкретните въведени от страните по всяко дело твърдения, искания и възражения, а и не се установява въззивният съд да е процедирал в противоречие с основното процесуално правило, че всяка страна следва да докаже тези факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици. Позоваването на решение № 6* от 15.12.1999 г. по адм. д. № 5377/99 г. IV-то о., е несъстоятелно, тъй като съдебните актове на административните съдилища не се включват в понятието “съдебна практика” по смисъла на закона.
Касаторите твърдят в изложението, че постановяването на решението в съответствие с доказателствата по делото и установеното от тях действително фактическо положение е въпрос на точното прилагане на закона, каквото е и приложението на императивни материално и процесуалноправни норми. С тези доводи отново се релевират предпоставки за касационна отмяна на въззивното решение, а не се въвежда основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както смятат касаторите, което е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на неясноти или непълноти в правните норми, или съдът ще се произнесе за пръв път по даден правен спор или ще изостави едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Широкото приложение на института на собствеността в гражданския оборот не налага във всички случаи разглеждането на касационната жалба от трета съдебна инстанция, каквато се явява Върховният касационен съд, нито само по себе си е от значение за развитието на правото, след като касаторите не са обосновали в какъв смисъл тази предпоставка за допускане на касационно обжалване е налице в конкретния разглеждан случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 225 от 21.08.2009 г. по гр. д. № 286/09 г. на Х. кия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: