3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
С., 29.11.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 413/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Д. И. С. чрез адвокат И. Б. от АК гр. П., срещу определение № 1400 от 25.05.2010 г. по в. ч. гр. д. № 354/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 105 от 04.03.2010 г. по гр. д. № 761/2009 г. на Пещерския районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците Общината гр. П. и В. Д. С. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявен е иск за признаване на установено, че И. Х. С. – починал на 22.07.1955 г., наследодател на ищеца Д. И. С., респективно неговите наследници, са били собственици към момента на образуване на ТКЗС в 1957-58 г. на земеделска земя, съставляваща нива с площ 3.000 дка в местността “Сухия дъбовик” в землището на гр. П., при посочени граници.
По делото е установено, че с решение № 1339 от 15.07.1993 г. поземлената комисия гр. П. е признала и определила за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. Хр. С. с план за земеразделяне върху спорната по делото земеделска земя. С второ решение от същата дата правото на собственост е признато за възстановяване в стари /съществуващи или възстановими/ реални граници, които не са посочени. При извършеното заснемане е установено, че имотът се намира в складов терен, целият с площ 84.067 дка. С писмо изх. № ВС-28-410 от 30.10.2008 г. ОС “Земеделие” гр. П. уведомила ищеца, че идентифицираният от него имот попада в имот № 016018, собственост на ответника В. С. съгласно договор за продажба № 212 от 14.07.2005 г., като предишни собственици на имота са Министерството на отбраната, а впоследствие Общината гр. П.. С оглед на тези данни въззивният съд приел, че ответникът Общината гр. П. не е заявявал свои права, нито е оспорвал права на наследодателя на ищеца към релевантния за спора момент – внасянето на имота в ТКЗС, а е заявил такива понастоящем. Следователно ищецът би имал правен интерес от воденето на иск по чл. 108 ЗС, а не по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за наличието на който е необходимо и двете страни да противопоставят права по отношение на един и същи имот към момента на обобществяването на земята.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че определящият изхода на спора въпрос за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от гледна точка наличието на правен интерес от иска, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 1/1997 г. на ОСГК, както и в р. № 56 от 22.03.1994 г. по гр. д. № 1179/93 г. и р. № 565 от 01.08.2005 г. по гр. д. № 536/2005 г., двете на IV-то г. о. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК не са налице по следните съображения:
Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на действителните права на собственост на ищеца спрямо други лица, които му ги оспорват, към момента на образуването на ТКЗС. Общината гр. П. не е пасивно легитимирана да отговаря по този иск, тъй като няма данни тя да е претендирала и поискала възстановяване на заявения от ищеца имот или на част от него, като нейна собственост. Правата, с които се е разпоредила в полза на ответника В. Д. С., се основават на решение № 670 от 17.10.2000 г. на М. съвет за обявяване на имот № 016018 от публична държавна в частна държавна собственост и прехвърлянето му безвъзмездно на общината.
Данните по делото сочат, че спорът е възникнал при провеждане на процедурата по определяне на реалните граници на признатия за възстановяване на ищеца имот. Следователно, спорът е за точното местоположение на имота, който ще бъде възстановен, а този предмет изключва реализирането на претендираната от ищеца защита по исков ред. Липсва правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което предявеният иск е недопустим. Като е дал същото разрешение, съдът в двете инстанции е постановил съдебен акт, който не противоречи както на задължителната, така и на трайната практика на Върховния касационен съд по въпроса за наличието на правен интерес като предпоставка за упражняването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По поставения от жалбоподателя правен въпрос е формирана трайна съдебна практика, а даденото от въззивния съд разрешение не й противоречи, така че разглеждането на настоящия случай не би допринесло за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Жалбоподателят твърди, че е налице висящо производство по чл. 108 ЗС, което е спряно до разрешаване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Доводът не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в хипотезата, пред която страните са изправени, не е свързан с въпроса за допустимостта на иска за собственост на земеделска земя към образуването на ТКЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1400 от 25.05.2010 г. по в. ч. гр. д. № 354/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: