О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
София, 11.06.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1970/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат В като пълномощник на П. Н. П. и П. П. П., срещу въззивното решение № 205 от 24.07.2009 г. по в. гр. д. № 260/2009 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот № 0* с площ 1.268 дка, съставляващ нива в землището на с. К., м. “Б”, и е оставено без уважение искането за отмяна на н. а. № 133/2005 г. в частта за дарение на ? ид. ч. от имота от М. А. К. на Д. Н. К.. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация М. А. К., Х. А. К., Н. А. Д., А. Г. М., Д. К. М., Д. Г. А. и Д. Н. К. не са подали писмени отговори.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Ищците извеждат претендираното право на собственост от договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 101 от 29.11.1996 г., на възстановена по ЗСПЗЗ в стари реални граници нива с площ 5.000 дка, съставляваща имот кад. № 0* Праводателите са се легитимирали с констативен нотариален акт № 67 от 05.03.1996 г., съставен въз основа на решение № 4* от 13.02.1996 г. на поземлената комисия, в което имотът е индивидуализиран по кадастрален план от 1995 г., и скица № 13 от 22.07.1994 г., отразяваща статута на имота по кадастрален план от 1927 г.
По-късно, на 22.10.1996 г., е приета карта на имотите, възстановени в стари /съществуващи или възстановими/ реални граници, съгласно която имотът е индивидуализиран по различен начин – заснет е с № 0* и площ 6.814 дка, а след преработка на плана по реда на чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ през 2001 г., наложена от пропуск да се отразят гранично съоръжение с неговия сервитут, са образувани имот № 0* с площ 1.268 дка, имот № 0* с площ 4.216 дка и имот № 0* от 1.330 дка – терен на МВР.
Първоинстанционното решение № 25 от 27.02.2009 г. по гр. д. № 161/2006 г. на С. районен съд по уважения иск за ревандикация, предявен от купувачите, е обжалвано от ответниците – прехвърлители по договора, само за имот № 0* с площ 1.268 дка /имот № 0* с площ 4.216 дка не е предмет на въззива/.
Въззивният съд приел, че ищците не са придобили претендираното право на собственост, тъй като праводателите им не са го притежавали към момента на сключване на договора на 29.11.1996 г. – фактическият състав на реституцията по ЗСПЗЗ не е бил завършен, предвид обстоятелството, че към решение № 4* от 13.02.1996 г. на поземлената комисия, не е била приложена скица, която да се счита неразделна част от него. Скицата от 1994 г. отразява статута на имота по план от 1927 г., докато според решението статутът е този по плана от 1995 г., но и двата документа /решение и скица/, са издадени преди одобряване на картата на възстановените земеделски земи, единствено с която може да се индивидуализира обектът, предмет на реституция, както и да бъде годен обект на разпореждане.
Първият поставен от касаторите въпрос е за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, разрешен според тях при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е формирал убеждението си и е обосновал обжалваното решение в противоречие с решение № 29 от 02.02.2001 г. по гр. д. № 1052/2000 г. на ВКС, III-то г. о., и в нарушение на задължението да обсъди всички събрани по делото доказателства. С това твърдение всъщност се въвежда оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствени правила – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което би могло да се разгледа само ако е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, не са въпроси, по които може да се допусне касационно обжалване, тъй като целта на касационното производство е даде отговор на правни въпроси, определящи изхода на спора, а не да разглежда като трета инстанция фактите по делото – в този смисъл т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Следващото основание е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправни и материалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. за правомощията на въззивния съд и по-конкретно може ли при наличие на безспорност и липса на жалба относно валидността на транслативната сделка, съдът да изследва това обстоятелство, както и да обоснове изводите си за порочност на сделката единствено на твърдение на О. “З”, която и не е надлежно пасивно легитимирана страна по иска за собственост; може ли да разгледа жалба, основана на ново обстоятелство, в противовес на забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК, или да излезе извън рамката на чл. 269, изр. последно ГПК, какво е разпределението на доказателствената тежест и каква е доказателствената сила на неоспорените официални документи – нотариални актове, скици, удостоверения; и 2. за основателността на иска по чл. 108 ЗС, предявен от приобретателите на земеделски имот срещу отчуждителите – лица по чл. 10 ЗСПЗЗ, на които имотът е повторно възстановен след продажбата, при частична преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, респ. чл. 26 ППЗСПЗЗ, съгласно визираната в исковата молба заповед на министъра.
Това основание също не е налице, защото процесуалните норми, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Произнасянето на въззивния съд по транслативния ефект на договора за покупко-продажба не е извън рамките на въззивната жалба. Тя има за предмет първоинстанционното решение по уважения иск за ревандикация на имот № 0* с площ 1.268 кв. м., които според ответниците поначало са извън предмета на договора, сключен за имот с площ от 5.000 дка. Във връзка с тази позиция на ответниците съдът е изложил съображения и по обема на възстановеното право на собственост, като изследването на въпроса не е в зависимост от оспорването на представените нотариални актове, скици и удостоверения като документи по реда на чл. 193 ГПК. Използуваният от въззивниците израз, че се касае за допълнително реституирана земя, изразява тяхното становище по действието на актовете, постановени в хода на реституционното производство, а не съставлява твърдение на нов факт, което да се обхваща от забраната по чл. 266, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Освен представените от страните доказателства, съдът в първата инстанция е изискал от Общинската служба “З” гр. С. цялата преписка, касаеща имот № 0* К. е съобразил данните в нея за датата на плана на възстановените имоти в стари реални граници, въззивният съд не процедирал в нарушение на правилото за разпределяне на доказателствената тежест, независимо, че общинската служба не е надлежна страна в процеса, тъй като по иска за ревандикация на земеделска земя моментът на приключване на реституционната процедура безспорно е релевантно за правилния изход на делото обстоятелство.
Въпросът основателен ли е иск по чл. 108 ЗС, предявен от приобретателите на земеделски имот срещу отчуждителите – лица по чл. 10 ЗСПЗЗ, на които имотът е повторно възстановен след продажбата, при частична преработка на плана по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, респ. чл. 26 ППЗСПЗЗ, не е решаващ за изхода на делото. Като основание на претендираното от тях право ищците са въвели договор за покупка на възстановена земеделска земя. Правата им са отречени поради незавършена реституционна процедура, вследствие на което прехвърлителите не са се легитимирали за собственици, а не поради съображения, свързани с начина, по който преработването на плана се отразява върху правата на страните по сделката.
В обобщение, предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 205 от 24.07.2009 г. по в. гр. д. № 260/2009 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот № 0* с площ 1.268 ска, съставляващ нива в землището на с. К., м. “Б”, и е оставено без уважение искането за отмяна на н. а. № 133/2005 г. в частта за дарение на ? ид. ч. от имота от М. А. К. на Д. Н. К..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: