Определение №989 от 4.11.2010 по гр. дело №454/454 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
С., 04.11.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 454/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 155 от 20.11.2009 г. по в. гр. д. № 229/2009 г. на К.йския окръжен съд е обезсилено решение № 65 от 11.05.2009 г. по гр. д. № 241/2008 г. на Момчилградския районен съд и производството по делото е прекратено.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца “Х. Х.” ЕООД гр. К. чрез адвокат Г. Д.. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът А. Х. А. не е подал писмен отговор.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предмет на въззивното производство е осъдително решение по иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот № 003048, находящ се в землището на с. Летовник, местността А. Тарла, ведно с част от сграда.
С определение № 506 от 27.07.2009 г., като констатирал, че исковата молба подлежи на вписване с оглед разпоредбите на чл. 114, б. “а” ЗС и чл. 11 ПВ, с които е разширен кръгът на подлежащите на вписване искови молби с предмет право на собственост или други вещни права върху недвижими имоти, въззивният съд дал на ищеца едноседмичен срок за вписването й, както и да изложи обстоятелствата, на които искът се основава. Указано е, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
В дадения срок процесуалният представител на страната адв. Г. Д. подал молба с приложена квитанция за внесена държавна такса по сметка на А. по вписванията – имотен регистър и поискал съдът да разпореди вписването. В случай, че съдебната практика предвижда страните сами, физически да извършват това действие, поискал подходящ срок за вписване на исковата молба.
С обжалваното решение, като счел, че вписването съставлява изискване за редовност на исковата молба, неизпълнението на което обуславя приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, и съобразявайки указанията в ТР № 2 от 2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС на РБ, т. 7, въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което се съдържа в касационната жалба и в допълнителна молба, касаторът е поставил следните въпроси с искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. кои пороци на исковата молба представляват нередовности по смисъла на чл. 127 ГПК, предвид възможността исковата молба да бъде върната в случай, че те не бъдат отстранени в срок и 2. в кои случаи исковите молби подлежат на вписване и кои са лицата, които по силата на закона фактически следва да извършат вписването.
С ТР № 3 от 19.07.2010 г. по т. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС на РБ, е прието, че за исковите молби, с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 108 ЗС, е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани. Изводът се налага по силата на допълнението на чл. 112, б. “а” ЗС /Обн., ДВ. бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 01.01.2001 г./, в който смисъл е и изменението на чл. 4, б. “а” от Правилник за вписванията /ПВп/, и при тълкуването на тези разпоредби във връзка с разпоредбите на чл. 112, б. “з” и чл. 114, ал. 1, б. “в” ЗС. Прието е също, че изискването за вписване на исковата молба не е изискване за редовност и съдържание на същата по смисъла на чл. 127 ГПК /чл. 98 ГПК-отм./, а разпоредбата на чл. 128 ГПК /чл. 99 ГПК-отм./ не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея – т. 2 от диспозитива на тълкувателния акт. Независимо от това обаче, с т. 3 на диспозитива е постановено, че при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респективно за необходимите приложения по чл. 128 ГПК, и на установения с чл. 7, ал. 1 ГПК принцип на служебното начало, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване в хипотезата на точно прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика или преодоляване на погрешна или остаряла съдебна практика на Върховния касационен съд. Другата хипотеза – принос в развитието на правото, предполага, че е необходимо тълкуване на конкретна правна норма, която е непълна, неясна или противоречива, или по която липсва съдебна практика.
В разглеждания случай съдебната практика е дала задължително тълкуване на поставените от касатора правни въпроси чрез постановяване на посоченото ТР № 3/2010 г. Обжалваното решение съответства на така установената практика, включително и по въпроса кои са лицата, които фактически следва да извършат вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС. След като се касае за нередовност на исковата молба, то задължението за отстраняване на нередовността е на ищеца, който следва да извърши дължимите действия за привеждането й в съответствие с изискванията на закона и изричните указания на съда.
В обобщение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 155 от 20.11.2009 г. по в. гр. д. № 229/2009 г. на К.йския окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top