О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 11.05.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1691/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Л. Р. Д. и С. Н. Д. чрез пълномощника им адвокат Н. М. от АК гр. С., срещу въззивното решение № 151 от 14.07.2009 г. по в. гр. д. № 120/09 г. на Смолянския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК по материалноправните въпроси за приложението на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./, чл. 108 и чл. 109, ал. 1 ЗС, и процесуалноправните въпроси за приложението на чл. 101 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
Ответниците П. Л. З. и М. Л. С. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение е отменено решение № 82 от 20.11.2008 г. по гр. д. № 133/06 г. на М. районен съд и са отхвърлени предявени от касаторите искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на 3 кв. м. от северозападната страна на УПИ * от кв. 48 по плана на гр. Р. между жилищната сграда на ищците и УПИ IV-289 от с. кв., и иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на постройка, съставляваща гараж-бар, изградена на парцелната граница между посочените урегулирани поземлени имоти. Със същото въззивно решение в сила е оставено първоинстанционното решение № 138 от 13.01.2009 г., постановено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, в частта, с която е отхвърлена молба за поправка на очевидна фактическа грешка, като ответниците бъдат осъдени да премахнат целия гараж, а не само 3 кв. м.
По делото е установено, че ищците /сега касатори/, са собственици на УПИ V-290, а ответниците – на съседния от запад УПИ IV-289 от кв. 48 по плана на гр. Р.. В. основа на предвиждане за застрояване на калкан, в парцела на ответниците и на регулационната линия между двата парцела е построен гараж, който впоследствие е преустроен в бар, като строителството и преустройството са осъществени при надлежни строителни книжа. С помощта на технически експертизи е установено, че съгласно предвижданията на плана дворищнорегулационната линия между парцелите на страните съвпада с имотната граница. На място положението е различно, тъй като според експертите е налице грешка в кадастралната основа, изразяваща се в това, че служещата за имотна граница в тази част подпорна стена навлиза с около три метра в имота на ищците. Това е и пространството, предмет на исковете за защита на собствеността, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението и да премахнат незаконната постройка в собствения на ищците имот – т. е. искането е за премахване на тази част, с която се навлиза в имота на ищците.
С обжалваното решение Смолянският окръжен съд приел, че собственици на спорните 3 кв. м. не са ищците, а ответниците, и затова отхвърлил иска за ревандикация. Изложени са съображения за осъществявано от ответниците и присъединено владение на наследодателя им от преди 1986 г. /когато ищците придобили по реда на чл. 20 ЗСГ /отм./ с н. а. № 9/86 г. парцел **** от кв. 48/. С оглед на тези мотиви касаторите считат, макар това да не е записано изрично, че съдът е уважил правопрекратяващото възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност.
По иска по чл. 109, ал. 1 ЗС съдът приел, че строежът е осъществен въз основа на необходимите строителни книжа, при наличие на декларация-съгласие от ищеца Д. за изграждане на подобни постройки на калкан, затова не са налице противоправни действия от страна на ответниците, макар отстоянието от жилищната сграда на ищците до страничната регулационна линия да е 1 м, вместо изискуемите 3 м. По въпроса за отводняването съдът приел, съгласно техническата експертиза, че дъждовните и снежни води няма да попадат в имота на ищците при наличие на улуци.
Касаторите поставят следните материалноправни въпроси, които считат, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са разрешавани противоречиво от съдилищата: 1. за възможността при действието на ЗТСУ /отм./ да се придобие по давност реална част от дворищнорегулационен парцел, и 2. за съотношението между иска за установяване на грешка в кадастралната основа и иска за ревандикация на тази част от съответния имот, предмет на неправилното кадастрално заснемане.
С приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите представят решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр. д. № 154/86 г. на ОСГК на ВС, и решение № 1* от 10.12.2008 г. по гр. д. № 3469/07 г. на ВКС, IV-то г. о., които са израз на трайната съдебна практика, че при действието на ЗТСУ /отм./ е недопустимо не само придобиването по давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационен парцел ****рез владение върху реални части. Определение № 193 от 12.03.2009 г. по гр. д. № 280/09 г. на I-во г. о., като постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК не е сред категорията съдебни актове, съобразно които да се преценява допустимостта на касационното обжалване.
По втория въпрос са представени решение № 79 от 15.01.1982 г. по гр. д. № 2537/81 г. и решение № 934 от 07.11.2008 г. по гр. д. № 3142/07 г. на ВКС, двете на I-во г. о., и решение № 2* от 20.12.2002 г. по гр. д. № 2665/01 г. на ВКС, IV-то г. о.
Първият въпрос не е определящ за изхода на спора, тъй искът за ревандикация е подлежал на отхвърляне, както е приел и въззивният съд, макар съображенията да са различни от изложените в мотивите. Страните са придобили право на собственост върху съседните парцели при действието на ЗТСУ /отм./, който въвежда основното правило, че собственик на парцела е собственикът на имота, за който той се отрежда, тъй като собствеността на дворищнорегулационния парцел ****роизтича от собствеността върху имота, за който е отреден. Пространственият обхват на правото на собственост, подлежащо на искова защита, се определя от дворищнорегулационните линии, които очертават границите на парцела, независимо дали е допусната грешка при заснемане на част от имота, за който той е отреден. Грешката ще има значение само ако след констатирането й по надлежния ред тя ще съставлява основание за промяна на регулацията и изключването на съответната част от площта на парцела. Едва след осъществяването на тази процедура се приема, че ответникът – собственик на съседния парцел, държи без основание посочената площ и следва да предаде владението на собственика й. В този смисъл е съдебната практика, илюстрирана и с представените от касаторите решения.
В разглеждания случай иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./, съответно по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, не е проведен и не е допуснато изменение на дворищнорегулационната граница между съседните на страните парцели. Ищците са собственици на парцел **** от кв. 48 в пространствените му предели, определени с действащия дворищнорегулационен план. В съответствие с това предвиждане е извършен и строежът на гаража, който е разположен в парцела на ответниците. Становището на вещите лица за навлизане в парцела на ищците е мотивирано от мнението им за наличие на грешка, като подпорната стена, съставляваща имотната граница в тази част, на място в по-голямата си част попада на изток от регулационната линия, а не както е нанесена в плана – на запад от нея. Затова и считат, че постройката гараж-бар пресича парцелната граница и попада частично в парцела на ищците. Площта, заета от спорните 3 кв. м., обаче, не е част от собствения на ищците парцел, и затова искът за ревандикация е неоснователен, както е прието и с обжалваното решение. Основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
По негаторния иск също се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК с твърдения, че решението противоречи на ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС, и на решения № 7 от 24.02.2000 г. по гр. д. № 1440/99 г. и № 366 от 05.04.2004 г. по гр. д. № 2866/02 г., двете на IV-то г. о. на ВКС, по материалноправния въпрос за приложението на чл. 109, ал. 1 ЗС, и е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 101 ГПК /отм./, според която незаверените преписи от документи не са доказателства по смисъла на закона – решения № 316 от 12.04.1985 г. по гр. д. № 180/85 г. и № 651 от 23.07.1985 г. по гр. д. № 372/85 г., двете на II-ро г. о. на ВС, и решение № 374 от 21.07.1994 г. по гр. д. № 258/94 г. на ВС, петчленен състав.
Наличието на строителни книжа е проверено и потвърдено от назначените по делото вещи лица и затова евентуално неправилно приложение на посочената процесуалноправна норма не е от решаващо значение за изхода на спора.
Според касаторите обжалваното решение противоречи на съдебната практика по негаторния иск, тъй като въззивният съд не е обсъдил обстоятелството, че всички строителни документи и книжа касаят строеж в парцел ****span>IV от кв. 48 или на самата регулационна линия, докато реализираният строеж навлиза с 3 кв. м. в парцела на ищците, при което положение строежът е осъществен в отклонение от издадените строителни документи и книжа. Както беше посочено във връзка с иска по чл. 108 ЗС, не се установява да е извършено строителство в собствения на ищците парцел, определен според регулационните предвиждания на действащия дворищнорегулационен план. В този смисъл не може да се говори за хипотеза на строеж, осъществен в отклонение от издадените строителни книжа и документи. Въпросът дали разрешението за строеж е издадено от неоправомощен за това орган и се явява нищожно като административен акт, не е разгледан и разрешен от въззивния съд и не е обуславящ решаващите правни изводи на съда по предмета на спора.
Поставен е и процесуалноправният въпрос за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като съдебната практика е илюстрирана с решения и определения на състави на Върховния касационен съд. За да е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, необходимо е въпросът – материалноправен или процесуалноправен, да е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Обсъждането на събраните по делото доказателства и възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд касаят правилността на обжалваното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, а тя не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено с посочване на текста на закона, но не и с конкретно изложение в какво то се изразява. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице тогава, когато се касае за приложение на съответна законова разпоредба, по която липсва съдебна практика или се налага изоставяне на създадена противоречива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване – предпоставки, които в случая, с оглед предмета на спора и приложимия закон, не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 151 от 14.07.2009 г. по в. гр. д. № 120/09 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: