3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
С., 23.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 573/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокат З. С. като пълномощник на Ж. Т. А., И. А. П., Д. А. С., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., срещу въззивното решение № 56 от 08.01.2010 г. по в. гр. д. № 1220/2009 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация – ответник по иска, счита, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 3346 от 04.12.2008 г. по гр. д. № 731/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване на установено, че ответникът Ю. К. Ч. не е собственик на ПИ № 170 по действащия кадастрален план на местността “Б. чешма, Дъбравата и М. рид” в землището на гр. В.. За да постанови този резултат, въззивният съд е изследвал възражението, че земеделската земя, призната за възстановяване на ищците, е предоставена на В. Е. П. – праводател на ответника, за ползване по реда на постановление на М. съвет, като е осъществена и процедурата по изкупуването му на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. При формиране на този извод съдът е извършил цялостна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства и заключение на вещо лице, при което приел, че най-късно към 1987 г., когато е заснета в плана, в спорния имот е била изградена масивна постройка, която отговаря на нормативните изисквания за сграда и която съществува и към 01.03.1991 г.
Касаторът счита, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос какво е сграда по смисъла на изискванията на чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ и пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Изводът, че е налице сграда по смисъла на разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, не е в противоречие с представените и с цитираните от касаторите съдебни актове. С тях е извършена преценка за наличието на сграда в отделните конкретни случаи. Такава преценка е извършил и въззивният съд с обжалваното решение. Критериите, които са обусловили наличието или липсата на сграда, са близки помежду си както в тези решения, така и с обжалваното решение. Тези от решенията, които приемат липса на сграда, имат предвид постройки, служещи за подслон и съхраняване на инвентар /напр. р. от 05.12.2001 г. по гр. д. № 1071/2001 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с р. № 679 от 23.06.2003 г. по гр. д. № 554/2002 г. на ВКС, IV-то г. о.; р. № 359 от 23.03.2007 г. по гр. д. № 171/2006 г. на ВКС, IV-б г. о.; р. № 250/08 от 09.04.2008 г. по гр. д. № 1240/2007 г. на ВКС, V-то г. о./, или постройки от едно помещение, без водоснабдяване и електрификация /р. № 1078 от 01.10.2007 г. по гр. д. № 1107/2006 г. на ВКС, V-то г. о./. В р. № 1193 от 02.07.1999 г. по гр. д. № 2055/1998 г. на ВКС, IV-то г. о., липсват подробности относно характеристиката на сградата – барака на 17 кв. м. върху бетонова основа, поради което и не може да се извърши съпоставка от гледна точка противоречие на обжалваното решение с този съдебен акт. Определение № 159 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4103/2008 г. на ВКС, III-то г. о., на което касаторите се позовават, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, тъй като е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
В разглеждания случай е установено, че в имота е изградена масивна постройка, отразена в кадастралния план от 1987 г. със знак “МЖ”, която се състои от сутеренна кухня – дневна със застроена площ 16.40 кв. м., и склад до нея с площ 2.00 кв. м., с бетонова плоча – тераса над тях със застроена площ 22.50 кв. м., монтирана над дневната барака – спалня с размери 2.84/2.96 кв. м. със застроена площ 8.40 кв. м., със стени тип “сандвич”, отвън с дъски, отвътре с фазер и шперплат, под с дюшеме, покрив от поцинкована ламарина. Бараката е закрепена с арматурни железа през гредите на дюшемето и плочата. Сградата е електрифицирана и водоснабдена от местен кооперативен водоизточник. В дъното на двора има баня-тоалет. Следователно, налице са били материалноправните предпоставки на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по факта съществувала ли е при влизане в сила на ЗСПЗЗ построена от ползувателя сграда в имота, даваща основание правата му да бъдат трансформирани.
Изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не обосновава допустимост на касационното обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като в съответствие с постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ всички относими към предмета на спора доказателства са обсъдени от въззивния съд при разглеждане на твърденията, с които се отрича правото на ползувателя да изкупи земята.
С оглед изложеното и следващият, поставен от касаторите материалноправен въпрос: кому принадлежи правото на собственост при възникналата конкуренция между бившите собственици на земеделска земя с признато за възстановяване право на собственост и ползувателя по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно неговият правоприемник, е разрешен в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като по разрешаването на спорове между лица, претендиращи да са носители на право на собственост, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ, и ползуватели, позоваващи се на нормата на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, има формирана трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Затова и разглеждането на настоящия случай не би допринесло за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, с оглед на което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 56 от 08.01.2010 г. по в. гр. д. № 1220/2009 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: