РЕШЕНИЕ
N 577
София,26.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 534/08 г. /по описа на IV-то Г. О./, И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
С решение № 1* от 29.11.2006 г. по в. гр. д. № 224/07 г. Врачанският окръжен съд оставил в сила решение № 77 от 29.01.2007 г. по гр. д. № 2141/05 г. на В. районен съд, с което И. Г. И. е осъдена да заплати на „Втори юни“ А. гр. В. сумата 8 767.71 лева, получена без основание за периода от 01.01.2000 г. до 28.02.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2005 г. до окончателното изплащане, и 400.71 лева деловодни разноски.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от ответницата, която иска то да бъде отменено като неправилно – касационно основание по чл. 2186, ал. 1,6. „в“ ГПК /отм./, по подробно изложени съображения.
Ответникът по касация – ищец по делото, счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
От фактическа страна по делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ответницата е заемала длъжност „заместник-главен счетоводител“. Предмет на иска са суми, получени от нея по ведомости и чрез разходни касови ордери от сметки „депонирани възнаграждения“ и „индивидуални аванси“, които съдът приел за недължимо платени, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно-счетоводни експертизи. Противопоставените от ответницата възражения, че сумите произхождат от допълнително трудово възнаграждение /13 и 14 работни заплати/, извънреден труд и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск, са приети за недоказани, за каквито са счетени и твърденията за добросъвестност -чл. 271, ал. 1 КТ, за погасяване на иска по давност и за недопустимост на претенцията по общия исков ред, която касаторът счита, че следва да се реализира по реда на чл. 203 и сл. КТ.
Обжалваното въззивно решение е правилно.
Неоснователен е касационният довод за неправилно приложение на материалния закон при определяне правното основание на предявения иск. По правило това е дейност на съда, която се извършва въз основа на обстоятелствата по исковата молба и заявеното искане. Твърденията на работодателя за недължимо получени суми определят предметната рамка на спора като такъв за получено при начална липса на основание, което покрива фактическия състав на иска по чл. 55, предл. 1 ЗЗД. Неоснователно е позоваването на П. № 1/79 г. на Пленума на ВС, т. 1, в което е посочено, че не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание, когато законът не допуска да се иска обратно даденото и като пример в това отношение е посочена нормата на чл. 82, ал. 1, изр. 1 КТ от 1951 г. /отм. Д сега чл. 271, ал. 1 КТ. Макар в спорния период между страните да е съществувало трудово правоотношение, то от данните по делото е безспорно установено, че ответницата не е получила сумите при или по повод изпълнение на трудовите си функции при работодателя. Затова и отговорността й спрямо предприятието следва да бъде реализирана по общия исков ред – ЗЗД, а не по реда на КТ, както се твърди в касационната жалба.
Фактическият състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, предл. 1 ЗЗД е установен от данните по делото. Получаването от ответницата на претендираните суми е установено от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които са обсъдени във връзка с останалите доказателства по делото и за които неоснователно се поддържа, че не са годни доказателствени средства.
Според вещото лице Г. Л. , депозирала заключение пред районния съд, разликата между реално получените суми по ведомости и с разходни касови ордери по сметки „депонирани възнаграждения“ и „индивидуални аванси“ и трудовото възнаграждение на ответницата, начислено като чиста сума за получаване по ведомостите, възлиза на 8 767.71 лева. Констатирано е, че на счетоводните записвания по партидата на ответницата и на ордерите, с които е получавала суми, не съответстват първични счетоводни документи.
Във въззивната инстанция са приети заключения на вещото лице Д. Х. във връзка с възраженията, че сумата произтича от допълнителни трудови възнаграждения, изплатен извънреден труд и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.становено е, че произходът на сумата 2 886.26 лева не може да се свърже със заповед № 53 от 23.12.1998 г., с която е наредено под формата на допълнително възнаграждение за четвъртото тримесечие на 1998 г. да се осчетоводят за раздаване 59 000 лева. Въз основа на нея не са съставяни първични счетоводни документи – разплащателни ведомости за заплащане на допълнителни възнаграждения – 13 и 14 работни заплати, а и тя касае период, който предшества исковия. Сумата 1 298.60 лева е начислена въз основа на заповед № 3 от 04.01.2002 г. и е изплатена като обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по пар. 118 ЗИДКТ /от 2001 г./, без обаче на справката да има подпис на изготвилото я лице и на главен счетоводител и без да е посочено на какво основание е изготвена. На ответницата е начислено и изплатено възнаграждение за допълнителен и извънреден труд от 2 862.85 лева, без да има ведомост, без да е сключен договор за допълнителен труд съобразно чл. 110 КТ, а и не е установено в предприятието да е полаган и отчитан извънреден труд съгласно чл. 149 КТ. Изплатени са й още 2 005.42 лева, произтичащи от надвзети суми, прехвърлен работнически влог и сторно на ДОД, но заключението не е потвърдено от първични счетоводни документи, а е изготвено единствено въз основа на представени от ответницата извлечения от сметки и дневници на синтетични и аналитични сметки.
В обобщение, след като на счетоводните записвания по партидата на ответницата и на ордерите за получаване на сумите, не съответстват първични счетоводни документи, то законосъобразно въззивният съд не е възприел становището на експерта Х. , че исковата сума правилно е начислена и че на ответницата се дължат още 285.42 лева. Затова правилно е прието, че твърденията за произхода на средствата във връзка с работата й по трудовия договор, са останали недоказани. Наличието на трудово правоотношение само по себе си не създава основание за дължимост на тези суми, тъй като не е установена нито една от хипотезите на възнаграждение и различни видове обезщетения, предвидени в КТ, които да обосноват получаването им. След като липсва основание за получаване на суми над размера на договореното и получено трудово възнаграждение, то не може да се приеме, че се касае за добросъвестност по смисъла на нормите на КТ и че не следва да се върне полученото без основание.
Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, поради което и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ въззивното решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1* от 29.11.2006 г. по в. гр. д. № 224/07 г. на В. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: