ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 355
София, 30.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на ………………………………………………………….
юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 317/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Д от АК гр. В. като пълномощник на Х. И. Г. и Д. Й. А., срещу определение № 1*/недатирано/ по в. ч. гр. д. № 664/09 г. на Варненския окръжен съд, с което в сила е оставено определение № 592 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 8809/08 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен, тъй като същественият процесуален въпрос за правния интерес като предпоставка за допустимост на иска е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен, съд и при наличие на противоречива съдебна практика – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците по частната жалба И. Г. Ц. и „Ист И. ; О. гр. В. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение на въззивния съд без уважение е оставена частна жалба срещу определение, преграждащо понататъшното развитие на делото, поради което то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.
В исковата молба са въведени твърдения за съсобственост върху недвижим имот, произхождаща от възстановяване по силата на ЗВСОНИ, и извършени разпоредителни сделки, включително и от ответницата Й, с идеални части от терена на поземления имот, които не съответстват на правата на праводателите на ответниците.
След дадени от първоинстанционния съд указания по редовността на исковата молба, ищците са посочили, че искат да се признае за установено, че със сделката по н. а. № 14/93 г. ответницата Ц не е придобила разликата над 20 до 90% ид. ч. от правото на собственост върху имота, а ответникът „Ист И. ; О. гр. В. не е придобил същия обем права със сделката, обективирана в н. а. № 29/06 г. Заявили са и това, че правният интерес от воденето на отрицателния установителен иск е обусловен от спора по обема на правото на собственост на страните по делото по отношение на спорния имот.
Въззивният съд приел, че по-ефективна е защитата, която дава искът с правно основание чл. 108 ЗС и затова ищците нямат правен интерес от водене на отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК.
Не се установява поставеният от касаторите процесуален въпрос за правния интерес като една от процесуалните предпоставки за съществуването на правото на иск, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или да е разрешавай противоречиво от съдилищата.
Представено е определение от 28.11.2002 г. по гр. д. № 3844/02 г. на Софийския градски съд, IV-A отд., постановено по положителен установителен иск за установяване размер на парично задължение към определен момент. Поради разлика в предмета различни са и предпоставките да допустимост на исковото производство и затова този случай е несъпоставим със сега разглеждания.
В решение № 10 от 22.02.1998 г. по гр. д. № 3037/97 г. на IV-то Г. о., определения № 338 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 1568/08 г. и № 185 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 4502/08 г., двете на V-то Г. О., определение № 92 от 05.02.2009 г. по гр. д. № 5396/08 г. на Ш-то г. о. на ВКС на РБ, са разгледани положителни установителни искове за собственост. Допустимостта на търсената защита в част от тези случаи е обоснована с установяването със сила на пресъдено нещо на обема права, които ищецът притежава в съсобствена с ответника вещ. Прието е, че възможността да ревандикира претендираните права не го лишава от правния интерес на предяви установителен иск, тъй като всеки съсобственик сам решава дали да ползва лично общата вещ или да я владее чрез друг съсобственик. По едно от делата – когато ищецът е претендирал да е изключителен собственик, е отречено правомощието на съда да прави преценка за целесъобразност на исканата защита и на това основание да приема за недопустим установителния иск, ако накърненото право може да се защити с осъдителен иск. Разгледан е и случай, когато владението на ищците не е било отнето, а само накърнено предвид разрушаването на паянтова постройка, и същевременно са оспорени права, доколкото ответниците са се снабдили с нотариален акт при основание, конкуриращо основанието на ищците.
Независимо от конкретните особеностите на всяко от горепосочените дела, общо е това, че избраната форма на защита е чрез положителен установителен иск за собственост, за разлика от сега предявения отрицателен установителен иск. Затова и не се разкрива сходство на разглежданите случаи, както поддържат касаторите.
Предмет на решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр. д. № 95/01 г. на IV-то г. о. на ВКС на РБ, е отрицателен установителен иск, при който всяка от страните по делото е претендирала да е изключителен собственик на спорния недвижим имот. Формираният от съда извод за наличие на правен интерес произтича пряко от противопоставените придобивни основания – възстановяване на имота с решение на поземлената комисия в полза на ищците и легитимация за ответницата с нотариален акт за собственост по давност. Затова е и прието, че за ищците може да се окаже достатъчно да бъде съдебно отречено правото на собственост, претендирано от ответницата, с което ще се сложи край на правния спор, предизвикан от нея чрез снабдяването й с констативен нотариален акт.
Предпоставките, с оглед на които следва да се прецени допустимостта на отрицателния установителен иск, предявен от Х. И. Г. и Д. И. А. , не са свързани с възможността накърненото право да се защити с осъдителен иск, както е посочил въззивният съд. Определящ е въпросът дали ищците ще получат защита на правата, които считат, че имат в общата вещ. Дори да се отрекат права на ответниците, след като не се претендира определен обем на притежавани от ищците права, с това няма да се внесе яснота и безспорност във вътрешните отношения между съсобствениците по повод определяне цената на притежаваните от страните части от имота /рефлектираща върху съответните данъчни задължения/, разпределянето на разноските по поддръжката и управлението на общия имот и ползуването му и др. п., както смятат касаторите. Затова ищците нямат правен интерес да се установи със сила на пресъдено нещо, че ответниците имат права в съсобствения имот в по-малък обем от този по сделките от 1993 и 2006 г. След като не се разкрива сходство между правопораждащите факти, въз основа на които е разрешен въпросът за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост на недвижим имот в посочените два случая, то не е налице и основанието, поддържано от касаторите, за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на частната жалба до разглеждане не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1*/недатирано/ по в. ч. гр. д. № 664/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: