РЕШЕНИЕ
№ 512
София, 22.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1172/08 година /по описа на IV-то Г. О./, И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
Образувано е по подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ касационна жалба от Л. Д. П. срещу въззивното решение от 18.12.2007 г. по гр. д. № 1331/07 г. на Софийския градски съд. Касаторът е изложил оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт – касационно отменително основание по чл. 2186, ал. 1, б. „в“ ГПК /отм./.
Ответникът по касация Р. дирекция на вътрешните работи /РДВР/ гр. С. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 20.12.2006 г. по гр. д. № 7368/05 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявени от касатора иск по чл. 261, ал. 1 Закона за МВР /отм./ за сумата 8 107 лева – неизплатена част от еднократно парично обезщетение за прослужено време в МВР, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 116.59 лева мораторни лихви за времето от 26.07.2005 г. до 08.09.2005 г.
По делото е установено, че ищецът е освободен от служба в МВР поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 31.07.2005 г. Изплатено му е обезщетение по чл. 261, ал. 1 от Закона за МВР /отм./ за прослужени 11 години, 1 месец и 16 дни в размер на 11 737 лева, изчислено въз основа на последното получено брутно трудово възнаграждение от 1 067 лева.
Освобождаването е повторно. При предишното освобождаване от длъжност през 1989 г. на ищеца е изплатен пълният размер на обезщетението за прослуженото време от 10 години, 5 месеца и 5 дни, дължимо според тогава действащата нормативна уредба в размер на 1 496 стари лева, съставляващо четири брутни месечни възнаграждения.
Софийският градски съд приел, че релевантно за определяне на размера на обезщетението е прослуженото време при повторното назначение в МВР. Времето до 1989 г. не попада в хипотезата на пар. 3 от ПЗР на ЗОВСРБ, според която за кадрови военнослужещи се считат и офицерите и сержантите, заварени на действителна военна служба към момента на влизане на закона в сила. Това правоотношение е възникнало и е прекратено при действието на Закона за всеобщата военна служба в НРБ /ЗВВС/, отменен със ЗОВСРБ от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г., заеманата до 1989 г. длъжност не представлява „кадрова военна служба“, която е основание да се зачетат прослужените на нея години при определяне размера на обезщетението, и не попада измежду изброените в чл. 262, ал. 1 ЗМВР /отм./. Затова и прослужените до предходното освобождаване години не следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 261, ал. 1 ЗМВР /отм./. За тях ищецът следва да се счита възмезден с изплатено през 1989 г. обезщетение. По тези съображения е прието, че с изплащането на обезщетението през 2005 г. в размер на 11 месечни брутни заплати ответникът е изпълнил задължението си и не дължи разликата до претендирания размер от 20 месечни възнаграждения.
Обжалваното решение е правилно.
Спорът е за размера на обезщетението при второто уволнение -дали при определянето му следва да се вземат предвид и прослужените години до 1989 г. или то ще се определи съобразно броя на прослужените години по повторното правоотношение. Разрешението, дадено от въззивния съд, е в съответствие с установената съдебна практика и данните по делото, че касаторът е постъпвал двукратно на служба в системата на МВР. При първото уволнение през 1989 г. е получил обезщетение съобразно полагащото му се към датата на това уволнение. Повторно е постъпил на служба през 1994 г. и е уволнен през 2005 г. След като първото правоотношение е прекратено при действието на ЗВВС /отм./, то правата и задълженията, които са възникнали по него, следва да се уредят съобразно действащата тогава нормативна уредба. За правоотношенията, които са прекратени до влизането в сила на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ от 1996 г. /отм./, този закон няма действие. Затова и последиците на прекратеното през 1989 г. правоотношение са извън предмета на регулиране от новия закон. Касаторът е бил заварен на действителна военна служба при влизане в сила на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ по правоотношението, възникнало в 1994 г., предвид нормата на пар. 3, ал. 1 от ПЗР на с. з., според която офицерите и сержантите, заварени на действителна военна служба към момента на влизане на закона в сила, се считат за кадрови военнослужещи. Именно това правоотношение е било прекратено при действието на Закона за МВР /отм./, на чиято разпоредба – чл. 261, е основана исковата претенция. Ето защо като е приел, че дължимото еднократно парично обезщетение се определя според броя на прослужените години по последното назначение, без да се отчитат годините на предходната служба, която е приключила с предишно уволнение при действието на ЗВВС в НРБ /отм./, въззивният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Касаторът би могъл да претендира разлика в обезщетенията, ако двата периода на служба в МВР бяха прекратени при действието на Закона за МВР /отм./.
С оглед изхода на главния иск, правилно е отхвърлен и искът за присъждане на лихви за забавено плащане.
Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно, поради което и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 18.12.2007 г. по гр. д. № 1331/07 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: