3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
София, 03.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4410/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 5572/01.07.2015 г. на Г. Б. Б. и Я. Б. Е. чрез адв. И. Ц., срещу решение № 293 от 22.05.2015 г. по в. гр. д. № 292/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 4 от 12.01.2015 г. по гр. д. № 479/2014 г. на Велинградския районен съд и е отхвърлен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция преди изменението на ЗКИР съгласно публикацията в ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
К. искат отмяна на решението като неправилно. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендират разноски.
Ответниците Б. И. Б. и Г. И. Б., чрез процесуалния си представител адв. С. В., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали писмен отговор, с който оспорват жалбата по допустимост заради цената на иска, а при евентуалност – поради липса на основания за допускане на касационно обжалване и също претендират разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е редовна, подадена в срока по чл. 283 ГПК, но се явява недопустима с оглед на критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата му редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2010 г., като насочена срещу въззивно решение по субективно съединени искове всеки с цена под 5 000 лева.
Г. Б. и Я. Е., като съсобственици на поземлен имот пл. № 3012 в землището на [населено място], са предявили срещу Б. Б. и Г. Б. иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 49 от 2014 г./ за признаване на установено, че част от имот с пл. № 3011, по сега действащия кадастрален план, с площ от 30 кв. м., към момента на одобряване на кадастралните планове на [населено място] от 1978, 1995 и 2002 г. е била част от имот пл. № 3012. Като цена на иска в исковата молба са посочили сумата 756.00 лева, въз основа на която са заплатили държавна такса в размер на 50.00 лева. По данъчна оценка /според удостоверението на л. 11/ притежаваният от тях поземлен имот е от 445 кв. м., а стойността му възлиза на 10 541.20 лева, или цената на 1 кв. м. площ е 23.69 лева.
В първото открито заседание по делото на 02.10.2014 г. въпросът за посочената от ищците цена на иска не е повдиган нито служебно от съда, нито от ответниците. В последното заседание пред първа инстанция на 11.12.2014 г., преди хода по същество, ищците са поискали увеличение на размера на иска чрез увеличение на претендиранта площ от 30 на 49 кв. м., което съдът уважил, без да събира допълнителна държавна такса.
Размерът на цената на иска по претенции за собственост и други вещни права върху имот се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, като съвпада с данъчната оценка, а ако няма такава – с пазарната стойност на вещното право. Когато спорът е за правото на собственост не върху целия недвижим имот, а за част от него, какъвто е настоящият случай предвид предмета на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цената на иска е данъчната оценка, респективно – пазарната стойност на съответната част от имота. Изчислена по това правило, цената на иска при завеждането му за спорните 30 кв. м. възлиза на 710.70 лева, а не на 756.00 лева, колкото е посочена от ищците. При последвалото увеличение на размера на иска чрез промяна на размера на претендираната площ, цената се е увеличила на 1 160.81 лв. Тъй като приключването на съдебното дирене пред първата инстанция е последният възможен момент, до който ищецът може да измени размера на иска си, респективно до който цената на иска може да бъде променяна, то това е окончателната цена на иска, с която ВКС следва да се съобрази при проверката за допустимост на касационната жалба и която не може да изменя. Касационната жалба е подадена преди влизане в сила на новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, която допуска касационно обжалване на въззивни решения по вещни искове без оглед на цената им, поради което и по аргумент от пар. 14 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./, новата редакция е неприложима за настоящия случай.
По въпроса за цената на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 49 от 2014 г./ е образувано т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, което обаче не налага спиране на настоящото производство. Независимо от изхода му, приетото тълкувателно решение няма да има обратно действие към вече окончателно стабилизиралата се в първоинстанционното производство цена на иска.
Предвид изложеното, касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по нея – да се прекрати.
Съобразно този изход на спора и предвид направеното искане, разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, изплатени по договор за правна защита и съдействие от 11.08.2015 г., следва да бъдат присъдени в полза на ответниците по касация.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 5572/01.07.2015 г., подадена от Г. Б. Б. и Я. Б. Е. срещу решение № 293 от 22.05.2015 г. по в. гр. д. № 292/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4410/2015 г. по описа на ВКС на РБ , І-во г.о.
ОСЪЖДА Г. Б. Б. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], вх. А и Я. Б. Е. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място] , [улица], [жилищен адрес] ет. 5, ап. 17, да заплатят на Б. И. Б. и Г. И. Б., двамата с адрес: [населено място], [улица], вх. А, сумата от 400 /четиристотин лв./ лева разноски по делото пред касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: