4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 28.11. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 6052/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от [фирма] чрез адв. В. Г. Х., срещу определението от 14.01.2013 г. по ч. гр. д. № 17007/2012 г. на Софийския градски съд, с искане то да бъде отменено като неправилно.
Ответникът по частната жалба Столетник И. С., действащ лично и като едноличен търговец с фирма «Столетник С.», не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С разпореждане от 08.08.2012 г. по гр. д. № 57844/2011 г. на Софийския районен съд на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е обезсилена заповед от 28.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение и производството по делото е прекратено.
С обжалваното определение частната жалба срещу това разпореждане е оставена без уважение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следния правен въпрос: макар чл. 419, ал. 2 ГПК да предполага подаване на частна жалба срещу разпореждането заедно с възражение срещу заповедта за изпълнение, това презумира ли едновременното връчване и на два отделни по своята същност документа, имащи различни правни последици, в случай, че е била връчена единствено частната жалба на длъжника, но не и възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е решен в противоречие с посочена в изложението съдебна практика – основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК в производствата по частни касационни жалби, касационното обжалване може да се допусне когато съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. По смисъла на закона въпросът е специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и следва да е обусловил решаващите изводи на съда относно предмета на спора.
В основата на правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът поставя твърдението, че на заявителя следва да бъде връчено самото възражение по чл. 414 ГПК на длъжника срещу заповедта за изпълнение, докато в случая бил връчен единствено препис от частната жалба, но не и възражението. Въззивният съд, обаче, е приел, че законът не поставя такова изискване; необходимо е на заявителя да бъде указано за подаденото възражение, както и за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Изхождайки от това разбиране и предвид данните по делото, съдът приел, че на 26.04.2012 г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, както и частна жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение. С разпореждане на първоинстанционния съд от 02.05.2012 г. на заявителя, сега касатор, е изпратено съобщение /л. 28 от първоинстанционното дело/ за постъпилото възражение и че в 1-месечен срок може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението; указано е също, че при непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения срок, издадената заповед ще бъде обезсилена. Съобщението е редовно връчено на процесуалния представител на страната адвокат В. Х. на 07.05.2012 г. С отделно съобщение, приложено по ч. гр. д. № 7135/2012 г. на Софийския градски съд, на заявителя е изпратен препис от частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и му е предоставена възможност за отговор в едноседмичен срок. И това съобщение е връчено на адвокат В. Х. на 07.05.2012 г.
Решаващият извод на въззивния съд, че в указания едномесечен срок не са представени доказателства за предявен от заявителя иск по чл. 415, ал. 1 ГПК и последицата от това – обезсилване съгласно чл. 415, ал. 2 ГПК на заповедта за изпълнение, е обусловен от установеното редовно връчване на заявителя на възражението срещу заповедта за изпълнение. Затова и не стои за разрешаване въпросът дали с връчването на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение законът презумира уведомяване на заявителя и за подадено възражение.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че всъщност, поставеният от касатора въпрос се свежда до това дали законът задължава съда само да уведоми заявителя за постъпило от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, или изисква да му бъде връчено и самото възражение /препис от същото/.
Този въпрос не е разрешен в представените определение № 294 от 19.04.2011 г. по ч. т. д. № 283/2011 г. на ВКС, І-во т. о., и определение № 1345 от 01.02.2011 г. по ч. гр. д. № 975/2011 г. на Софийския градски съд. В първото е застъпена тезата, че възражението по чл. 414 ГПК може да се съдържа в частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, т. е. да бъде депозиран единен документ – хипотеза, различна от тази по настоящото дело, по което са депозирани както възражение, така и частна жалба. Във второто е посочено, че ако в едномесечен срок от връчване на указанията на съда до заявителя той предяви иск по чл. 422 ГПК, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и заповедното производство се трансформира в общо исково производство. От мотивите към втория съдебен акт може да се заключи, че на заявителя следва да бъдат връчени указанията на съда по повод подадено от длъжника възражение, но не и препис от същото. Такова становище е застъпил и въззивният съд в обжалваното определение, поради което не се установява да е процедирал в противоречие с практиката, на която касаторът се позовава и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК възниква когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не е обосновал защо се налага допускане на касационно обжалване при посочената предпоставка, а и разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Представянето на преписи от съдебни книжа по начало е необходимо в случаите, когато упражняването от насрещната страна на предоставени й от закона процесуални права е в зависимост от тяхното съдържание. Така например, правото на ответника да подаде писмен отговор е предпоставено от предмета на делото, очертан с исковата молба; правото на насрещна въззивна, съответно касационна жалба – от предмета на въззивното, съответно – на касационното обжалване, и др. п. Изпращането на заявителя на препис от възражението по чл. 414 ГПК би било необходимо в случай, че реализирането на вземането на заявителя е в зависимост от неговото съръждание. В случая, обаче, чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК не изисква възражението да се обосновава, поради което предявяването на иск по чл. 422 ГПК е предпоставено единствено от изпратено до заявителя указание от съда, че той може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като резултат от постъпило в срок възражение. Ето защо и чл. 415, ал. 1 ГПК не изисква длъжникът да представи препис от възражението за насрещната страна. Такова изискване не е залегнало и в Наредба № 6 от 20.02.2006 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена въз основа на закона делегация от чл. 425, ал. 1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 14.01.2013 г. по ч. гр. д. № 17007/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: