3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 07.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7584/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от П. Х. Т. и Т. Х. Т. чрез адвокат Х. Л., срещу въззивното решение от 06.06.2013 г. по гр. д. № 13989/2012 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От ответниците по касация не са постъпили писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
Предмет на иска за делба е апартамент № 26 с площ 47.84 кв. м. в [населено място], р-н „Искър”,[жк], [жилищен адрес] който според правното твърдение на ищците – сега ответници по касация, е бил придобит от общия на страните наследодател С. П. Т. чрез договор за покупко-продажба от държавата.
С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решението от 09.05.2011 г. по гр. д. № 45763/2009 г. на Софийския районен съд, е допусната делба между съделителите Ц. Ц. В. с квота 4/16 ид. ч., Д. П. Т. /заместила първоначалния ищец П. Т./, Н. Й. М., С. К. Д., П. Х. Т. и Т. Х. Т. – с квота по 2/16 ид. ч. за всеки от тях, и М. Ц. К. и К. Ц. Д. – с квота по 1/16 ид. ч.; първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за делба на А. Г. К. и Н. П. Д..
Въззивният съд приел за безспорен факта, че към момента на смъртта си общият наследодател е бил собственик на делбения имот – извод, който е формиран въз основа изявлението на процесуалния представител на касаторите адвокат Л. в съдебното заседание на 25.04.2013 г., и декларирането на имота от П. Т. пред данъчната администрация с декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 от ПЗР на ЗМДТ, към която същият е приложил копие от титула за собственост -договор от 27.11.1990 г. за покупко-продажба по реда на Наредбата за държавните имоти /НДИ – отм./, заверен като верен с оригинала. На основание чл. 190 ГПК П. Т. е бил задължен да представи оригинал или официално заверен препис от договора – задължение, което той не е изпълнил с обяснението, че не разполага с документа. Като приел, че извънпроцесуалното му поведение е в явно противоречие с процесуалното такова, което квалифицирал като опит за шиканиране на процеса, въззивният съд приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 161 ГПК. На това основание съдът приел, че представеното копие от договора за покупко-продажба доказва правото на собственост на общия наследодател върху имота по исковата молба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: може ли да се установи право на собственост върху делбен имот чрез приложение на чл. 161 ГПК. К. считат, че произнасянето на ВКС би допринесло за правилното прилагане на посочената процесуална норма и за развитието на правото, тъй като приемането за установено правото на собственост върху имот, без доказването му с писмени доказателства или посредством установяване на придобивна давност, а само въз основа на поведение на страна в процес, поставя в несигурност както съдебното решение, така и гражданския оборот относно недвижимите вещи.
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване предвид липсата на сочената предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Нормата е ясна, а по приложението й е създадена задължителна съдебна практика, изразена в решение № 12 от 01.02.2011 г. по гр. д. № 590/2010 г. на ВКС, III-то г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. С него е прието, че за да приложи последиците на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, при спор между страните относно наличието на документ, трябва да има данни по делото, че документът действително съществува. В разглеждания случай по делото са налице данни, че документът, инкорпориращ въведения от ищците придобивен способ: покупко-продажба, действително съществува – представено е копие от същия, приложено при декларирането на имота пред данъчната администрация. Прилагайки правните последици на чл. 161 ГПК от неизпълнение задължението на касатора П. Т. да представи пред делбения съд документа, който е представил при декларирането на имота, въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната за съдилищата практика. Същевременно щом такава практика е налице и касаторите не обосновават необходимост от промяната й, то съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Според настоящия състав на ВКС поставеният от касаторите въпрос се свежда до доказването в делбения процес на правото на собственост върху недвижим имот. Въпросът е определящ изхода на делото за делба, но даденото в обжалвания съдебен акт разрешение не е в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, според която, за да се допусне делба, следва по безсъмнен начин да се установи наличие на съсобственост върху делбения имот. Затова е необходимо да се представят доказателства за принадлежността на имотите към наследството на наследодателя, посочени примерно в чл. 341, ал. 1, т. 2 ГПК -удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти. В зависимост от въведения придобивен способ /чл. 77 ЗС/, в определени случаи принадлежността на имотите към наследството може да се доказва и чрез свидетели за установяване на придобивна давност. В случая по делото са събрани писмени доказателства за осъществен деривативен придобивен способ – покупко-продажба, и в този смисъл изводът на въззивния съд за наличие на право на собственост върху делбения имот не е формиран само въз основа приложението на чл. 161 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.06.2013 г. по гр. д. № 13989/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: