4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 11.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 854/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Н. Вл. Б. – пълномощник на Р. К. Е., срещу въззивното решение № 244 от 16.07.2012 г. по в. гр. д. № 199/2012 г. на Габровския окръжен съд, с което е допусната делба на един недвижим имот, съставляващ апартамент № 3 на първия етаж в [населено място], [улица], с избено и таванско помещения, при квоти по 1/2 ид. ч. за касатора и за ищцата по делото С. П. Е.. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата по касация – ищца по делото, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот, за който ищцата твърди, че е съпружеска имуществена общност, а ответникът /сега касатор/ – че е негово лично имущество, тъй като е закупен със средства от дейността му като едноличен търговец, включен е в предприятието и е предназначен за упражняване на търговската му дейност.
Въззивният съд приел за установено, че апартаментът, придобит с н. а. № 118 от 29.12.1992 г., е закупен от едноличния търговец „Р.-Р. Е.” и съгласно счетоводните книги е заприходен като дълготраен материален актив в счетоводството на търговеца. Същият обаче е ползван само и единствено като семейно жилище от момента на закупуването му, което се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и от обстоятелствата, че предназначението му не е променено от жилище в офис по надлежния ред; че в бракоразводното производството страните са били единодушни, че това е семейното им жилище, което е отразено изрично и в съдебното решение; че апартаментът никога не е бил и понастоящем не е седалище и адрес на управление на едноличния търговец. Не е налице една от двете кумулативно изискуеми предпоставки, за да се приеме, че жилището е собственост на едноличния търговец – разграничителният критерий за предназначението му, тъй като то никога не е служило за упражняване на професия или занятие на съпруга, нито за реализиране на търговска дейност, а напротив – предназначено е за задоволяване нуждите от жилище на семейството на едноличния търговец. Затова съгласно критериите на ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС спорният имот е съпружеска имуществена общност и следва да се допусне до делба.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване се допуска само по определени правни въпроси, по които въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС; по които има противоречива съдебна практика или които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези правни въпроси трябва да бъдат посочени в изложението към касационната жалба, като ВКС няма правомощието сам да ги определя, а може само да ги уточни или конкретизира. Въпросите не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е даде отговор на правни въпроси, а не да разглежда за трети път с фактите по делото.
В настоящия случай не е формулиран правният въпрос, по който жалбоподателят иска допускане на касационно обжалване. Една част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания, свързани с възприемането на фактите, като се твърди, че въззивният съд не е изследвал и е игнорирал част от доказателствата, представени по делото; взел е под внимание само свидетелските показания на ищцовата страна; неправилно е обосновал извод относно предназначението на спорния имот, макар да е установено, че същият е служел за упражняване професията на търговеца и е включен в търговското му предприятие като офис. Тези оплаквания съставляват доводи за неправилност на решението – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, и не могат да бъдат разгледани в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Макар касаторът да не е формулирал изрично конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, от изложението става ясно, че той иска допускане на касационно обжалване по определящия изхода на спора материалноправен въпрос за статута на имуществото, придобито по време на брака в резултат на упражнявана търговска дейност от съпруга – едноличен търговец.
При разрешаването на този въпрос следва да се изхожда от разясненията, дадени в ТР № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, което е задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и в постановените в производства по чл. 290 и сл. ГПК съдебни актове, които също са задължителни за съдилищата.
С посочения тълкувателен акт е прието, че имуществото, включено в търговското предприятие, може да обхваща вещи, но те не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат правната характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК /от 1985 г. – отм./. Това разрешение е възприето и в решенията по чл. 290 ГПК.
Така, решение № 289 от 18.01.2012 г. по гр. д. № 1475/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., предмет на което са били павилиони със складови помещения /съответно със санитарно помещение/, приема за правилна практиката в решение № 1186 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 3885/2007 г. на ВКС, ІV-то г. о., също представено с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с предмет картофохранилище. И в двата случая вещите са били включени в търговското предприятие на едноличния търговец и е прието, че са извън обхвата на съпружеската имуществена общност, тъй като не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството, а служат за реализиране на търговската дейност. С решение № 201 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 1282/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК, за правилна е приета практиката в решение № 203 от 04.04.2000 г. по гр. д. № 680/1999 г. на ВКС, І-во г. о., също представено от касатора. Посочено е, че при преценка дали придобито по време на брака имущество е съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19 СК /от 1985 г. – отм./ или е лична собственост на единия съпруг съгласно чл. 20, ал. 2 СК /от 1985 г. – отм./, тъй като служи за обикновено лично ползване или за упражняване на професия, разграничителният критерий е предназначението на имуществото, т. е. целта, с която е придобито – за нуждите на семейството или за упражняване професията на съпруга, респ. за него лично ползване. В решение № 435 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 464/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, вещта е моторното превозно средство, придобито от едноличния търговец за осъществяване на търговската му дейност и вписано като част от активите на предприятието му.
Представени са и решения, които нямат характер на задължителна съдебна практика. Това са решение № 152 от 02.04.2002 г. по гр. д. № 823/2001 г. на ВКС, І-во г. о., с което е прието, че имуществото, придобито по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат на упражнявана търговска дейност и е включено в търговското предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ, е обособено от имуществото, придобито по време на брака за задоволяване на семейни нужди, което по силата на чл. 19, ал. 1 СК /отм./ се включва в съпружеската имуществена общност; решение № 682 от 07.09.1999 г. по гр. д. № 963/1998 г. на ВКС, І-во г. о., според което не са съпружеска имуществена общност вещите, които съпругът-едноличен търговец, е придобил през време на брака, щом служат за търговската му дейност.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на тези съдебни актове, прегледът на които сочи на приложение и на втория разграничителен критерий при преценката относно правния режим на придобитото от съпруга-едноличен търговец – дали то служи за търговската му дейност или е предназначено за нуждите на семейството.
Последният представен от касатора съдебен акт – решение № 88 от 27.06.2008 г. по в. гр. т. д. № 547/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, не съставлява съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, защото липсват данни то да е влязло в сила.
В обобщение, определящият изхода на спора материалноправен въпрос за правния режим на имуществото, придобито по време на брака в резултат на упражнява търговска дейност от съпруга – едноличен търговец, но служещо за задоволяване нуждите на семейството, е разрешен в съответствие с представените от касатора съдебни актове.
Не са налице основания на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационната жалба на Р. Е. за разглеждане по същество, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 244 от 16.07.2012 г. по в. гр. д. № 199/2012 г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: