3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 08.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2876/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. К.-Т., подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Н. Д. З., срещу въззивното решение от 29.12.2009 г. по гр. д. N 3994/2006 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй като на публична продан е изнесен неин собствен недвижим имот и по реда на чл. 286 ГПК /отм./ са уважени искове за обезщетение за лишаване от ползването на същия имот на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
От ответниците по касация С. А. Атанасова и А. А. А. считат касационната жалба за неоснователна, Е. Я. К. е изразила становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна; останалите не са подали писмени отговори.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение от 17.01.2006 г. по гр. д. № 4636/1991 г. на Софийския районен съд в частта, с която делбата е извършена по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ и жилищният имот е изнесен на публична продан при данните по делото, че същият е неподеляем и никой от съделителите не е предявил искане за възлагане на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./; в частта по сметките въззивният съд отменил частично първоинстанционното решение и уважил претенции за обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС в размер, определен с помощта на съдебно-техническа експертиза, и след като намерил за основателно правопрекратяващото възражение за частичното им погасяване по давност.
К. довод е за постановяване на решението при неправилно прилагане на закона, тъй като публичната продан е насочена към лично имущество, изключителна собственост на жалбоподателката, участвала първоначално като трето лице-помагач на един от ответниците Т. К. П., а впоследствие конституирана на основание чл. 120 ГПК /отм./ като един от неговите процесуални правоприемници; доводът се основава на нотариален акт № 160/05.03.2003 г., издаден преди приключване на устните състезания в първата фаза на делбеното производство, с който жалбоподателката е призната за собственица по давност на допуснатия до делба имот. Твърди се, че неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като законът не е предвидил собственикът на имуществото да заплаща на други лица обезщетение за ползване на своята собственост.
Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси за приложението на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ като правен способ за реализиране на материални ползи от продажба на имущество – процесния имот, и как следва да се определи размерът на обезщетението на основание чл. 31, ал. 2 ЗС като компенсация срещу неправомерно ползване на съсобствена вещ – процесния имот, за исковия период от 18.05.2000 г. до 18.05.2005 г.; поставен е и процесуалноправният въпрос за доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./ и коя от страните по какъв начин е следвало да установи претендираната собственост върху идентичен имот. Твърдението е, че въпросите са решени в противоречие с възприетото в ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС по прилагането на чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, и решение № 653 от 06.04.1999 г. по гр. д. № 348/1998 г. на ВС, ІV-то г. о., а като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При това изложение настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя и рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби.
В разглеждания случай противоречивото разрешаване на въпроса за приложението на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ е обосновано от жалбоподателката с доводи за липса на съсобственост върху имуществото, изнесено на публична продан. Тези доводи са обсъдени в обжалваното решение, като въззивният съд е приел, че те са относими към първата фаза на делбеното производство, приключило с влязло в сила решение, с което на основание чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./ са определени съделителите и техните квоти в делбеното имущество. Твърдението за липса на съсобственост е поставено в основата и на втория материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, както и на процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест и начините за установяване на претендирано право на собственост от насрещни страни по делото върху един и същ недвижим имот. Законът отнася разрешаването на спора дали претендираната за делба вещ е обща /съсобствена/ към първата фаза на делбата, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение. При това положение и тъй като жалбоподателката не поставя въпрос, относим към тълкуването на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 31, ал. 2 ЗС и подвеждане на доказаните по делото факти, релевантни за фазата по извършване на делбата, не се и констатира наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Не е налице и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените от жалбоподателката съдебни актове не касаят приложението нито на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ – изнасяне на неподеляем жилищен имот на публична продан при делба, нито на чл. 31, ал. 2 ЗС – претенции по сметки между съделители, предявени по реда на чл. 286 ГПК /отм./ във втората фаза на делбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.12.2009 г. по гр. д. N 3994/2006 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: