4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 06.10. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3806/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адв. Б. Б. – пълномощник на Р. Й. Ф. и И. Й. Ф., срещу въззивното решение № 125 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 848/20013 г. на Софийския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците по касация М. Т. П., В. П. В., Н. П. К. и Т. П. В. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 180 от 05.08.2013 г. по гр. д. № 70/2009 г. на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлен по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че ищците – сега касатори, са собственици на две ниви с площ от 3.400 дка и 0.600 дка при съседи: П. Д., А. К. и река, находящи се в землището на [населено място], в местността „Вароша”.
Въззивният съд приел, че ищците не са установили, при условията на пълно и главно доказване, наследодателт им Й. Ф. М. да е бил собственик на спорните земи към момента на внасянето им в ТКЗС на соченото от тях придобивно основание – наследствено правоприемство и изтекла в негова полза придобивна давност.
На следващо място въззивният съд приел, че между страните реално не съществува спор по повод на конкретен обект – имот с определена площ. По делото е установено, че с решение № 5428 от 21.02.2007 г. на Общинска служба по земеделие [населено място] е възстановено в стари реални граници правото на собственост на ищците върху имоти с обща площ 4 087.41 кв. м., които частично припокриват имоти №№ 060008, 060009, 060010, 060006 и 060007 по картата на землището на [населено място]. Същевременно имот № 060009, съставляващ посевна площ от 1 450 кв. м., е възстановен с решение № 9И от 09.07.1998 г., т. 5, на поземлената комисия [населено място] на наследниците на Н. Василева П. – ответници по иска. Поради частичното застъпване на имотите на страните общинската служба по земеделие не е издала скица на имотите на ищците. При извършения оглед на място назначеното по делото вещо лице е установило, че възстановеният и ползван от ищците имот е ограден с трайна ограда, а реално ползваният от ответниците имот се намира югоизточно от оградата и не съвпада с издадената за него скица № 225 от 08.04.1998 г. Въз основа заключението на техническата експертиза и след анализ на гласните доказателства относно площта и точното местоположение на границата между имотите на наследодателите на страните, които са били съседни, съдът заключил, че възникналият спор се дължи на грешно издадена от общинската служба по земеделие скица за имота на ответниците – тя не отразява имота така, както той реално се ползва. Евентуално допусната при заснемането на имота грешка, обаче, не може да бъде поправена в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ поради липсата на спор, от разрешаването на който да зaвиси провеждането на производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, респ. такова за корекция на вече издадено решение по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Поправянето на техническа грешка при заснемането следва различна процедура, която не се свързва с признаване, нито с отричане на правото на собственост върху притежаваните и ползвани от страните имоти.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторите обосновават противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, на решаващия извод на въззивния съд, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим, но неоснователен. След като с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ собствеността върху спорния имот е възстановена на ответниците, то за ищците съществува възможност при влязло в сила положително решение, ако такова бъде постановено по предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, да искат изменение на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ на влязлото в сила решение на административния орган относно ответниците по иска. Следователно, налице е правен интерес от търсената защита с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а въззивният съд неправилно е приел, че тъй като на място няма спор и всеки ползва различен имот, то се касае за техническа грешка, която не може да се поправи в това производство. Касаторите считат, че по решаващия, според тях, извод на въззивния съд, обжалваното решение противоречи и на практиката на ВКС, изразена в решение № 94 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 920/2010 г. на ІІ-ро г. о., решение № 136 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 5122/2008 г. на ІV-то г. о. и решение № 431 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 5/2011 г. на І-во г. о.
На второ място в изложението се сочи, че материалноправният въпрос относно придобиване на вещни права на основание давностно владение, осъществено при действието на ЗД от 1898 г., е решен в противоречие с трайната практика на ВКС. Позовават се на решение № 373 от 10.07.2009 г. по гр. д. № 849/2008 г. на ВКС, І-во г. о.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва служебно да допусне касационно обжалване по въпроса дали обжалваното решение е допустимо. Заявената претенция по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет имоти с площ 3.400 дка и 0.600 дка, които според правното твърдение на от ищците са принадлежали на наследодателя им към момента на образуването на ТКЗС и възстановени в стари реални граници. По делото е установено частично припокриване на тези имоти с имот № 060009 с площ, по-малка от претендираната от ищците – 1.450 дка, възстановен на ответниците също в стари реални граници. С ТР № 1/1997 г. и последвалата задължителна съдебна практика, включително и цитираните от ищците в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения по чл. 290 ГПК, е прието, че спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ възниква, когато различни лица заявяват за възстановяване едни и същи земеделски земи към момента на обобществяването им, както и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение. В разглеждания случай с оглед частичното припокриване на имотите следва да се прецени дали е допустимо съдът да се произнася по целия заявен размер на претенцията по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ или само за частта, възстановена на ответниците, но която попада върху имота, претендиран от ищците като собственост на техния наследодател към релевантния за спора момент.
Останалата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по същността си съставлява оплаквания по правилността на въззивното решение и те следва да се обсъдят при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 125 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 848/20013 г. на Софийския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25.00 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: