2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
С., 13.06. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 428/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 46 от 01.03.2012 г. по в. гр. д. № 549/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 24 от 20.01.2011 г. по гр. д. № 875/1999 г. на Старозагорския районен съд, е уважен иск за ревандикация на северозападната, югозападната и източната части от имот № 14901 от кв. 515Б, с площ съответно от 260, 380 и 352 кв. м., предявен от Р. Н. Б., А. Д. Н., Д. Н. Ж. и М. В. П. срещу Н. Т. С., С. Б. Ж. и В. С. Б.; първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която за нищожен поради противоречие със закона е обявен договор за доброволна делба от 07.02.1999 г. и са отменени н. а. № 41/1995 г., н. а. № 29/1996 г. и н. а. № 161/1995 г. в частта относно спорния имот.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответниците, които искат то да бъде отменено като неправилно. По отношение на предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация – ищци по делото, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допускането на касационното обжалване, намира следното:
Касационната жалба е подадена на 30.03.2012 г. с вх. № 4262 в деловодството на въззивния съд и производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева.
Цената на иска се определя към момента на подаване на исковата молба с оглед действащия към този момент процесуален ред.
В разглеждания случай, в който на основание чл. 123 ГПК /отм./ в едно производство са съединени гр. д. № 875/1999 г., гр. д. № 876/1999 г. и гр. д. № 877/1999 г. на Старозагорския районен съд /вж. определението от 28.03.2005 г. по гр. д. № 875/1999 г. на л. 49/, исковите молби са от 03.05.1999 г. и приложима е нормата на чл. 55, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. Според нея цената на иска по искове за собственост се определя от 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – от 1/4 от пазарната цена на имота.
Представени са удостоверения от 23.06.1999 г. за данъчна оценка на спорните части от имота: на л. 20 по гр. д. № 875/1999 г. за площта от 352 кв. м. – 32 38 400 стари лева; на л. 25 по гр. д. № 876/1999 г. за площта от 380 кв. м. – 3 040 000 стари лева и на л. 27 по гр. д. № 877/1999 г. на Старозагорския районен съд за 268 кв. м. – 2 385 200 стари лева, или общо 8 663 600 стари лева, съответно – 8 663.60 нови лева.
Тъй като производството по делото е било спряно на основание на основание чл. 182, ал. 1, б. «г» ГПК /отм./, след възобновяването му отново са представени удостоверения от 12.05.2005 г. за данъчна оценка, приложени на л.л. 59, 60 и 61 по гр. д. № 875/1999 г. Според тях данъчната оценка на площта от 380 кв. м. е 3 040 лева, на 352 кв. м. е 3 132.80 лева и на 260 кв. м. – 2 392 лева, или целият спорен по делото имот с площ 992 кв. м., който е предмет и на договора за доброволна дела и на т. 3 от констативния нотариален акт № 41/1995 г. за собственост по ЗСПЗЗ, и за части от който са сключени разпоредителните сделки, е 8 564.80.
При това положение цената на иска, определена съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, е 1/4 от 8 663.60 лева, съответно от 8 564.80 лева, или 2 165.90 лева, съответно – 2 141.20 лева, т. е. – под 5 000 лева.
В обобщение, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /първоначална редакция/ подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима, поради което, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят 1 000 лева – разноски по водене на делото във Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 4262 от 30.03.2012 г., подадена от Н. Т. С., С. Б. Ж. и В. С. Б. срещу въззивното решение № 46 от 01.03.2012 г. по в. гр. д. № 549/2011 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Т. С., С. Б. Ж. и В. С. Б. да заплатят на Р. Н. Б., А. Д. Н., Д. Н. Ж. и М. В. П. сумата 1 000 /хиляда лв./ лева, съставляваща разноски по водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 428/2012 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: