2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 09.06. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3076/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 33 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 698/2014 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на IІ-ро г. о., оставил без разглеждане молбата на И. Г. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 196 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 787/2012 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от молителя с искане да бъде отменено като неправилно.
Ответницата М. Г. Ч. счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С решение № 196 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 787/2012 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о., е отхвърлен предявен от молителя иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗЗД за разваляне на договора, сключен с н. а. № 160/1994 г., между М. М. Ч. и М. Г. Ч., за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за 1/4 ид. ч. от имота. Решението е постановено в производство по чл. 290 ГПК, след като с определение по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса за допустимостта на предявения иск.
Срещу влязлото в сила решение И. Г. М. е подал молба за отмяна, в която е твърдял, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и е нарушено правото му на защита, понеже съдът в решението си е разгледал въпрос, по който не е допуснал касационно обжалване.
С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., е приел, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в първата му хипотеза не е налице. „Съответните правила” по смисъла на разпоредбата са тези съдопроизводствени правила, които обезпечават участието на страните в процеса, т. е. това са правилата по призоваването, връчването на съобщения и други, осигуряващи предвидените в закона възможности страните да вземат участие в процеса. Изтъкваното от молителя обстоятелство не е от такъв характер. Той не твърди, че не е бил уведомен за съдебното заседание; напротив – участвал е в процеса. Изложените в молбата доводи сочат на неразбиране на различната дейност, извършвана от съда в производството по чл. 288 ГПК и в това по чл. 290 ГПК. Такива съображения не съставляват основание сред визираните в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата е недопустима.
Подадената срещу това определение частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато, вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Общото между различните хипотези е това, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото.
В настоящия случай молителят не е бил лишен от възможност да участва в делото, защото е бил редовно призован и е участвал в процеса пред касационната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Н. В.. Не може да се приеме, че след като е допуснал касационно обжалване само по въпроса за допустимостта на предявения иск, а се е произнесъл и по правилността на обжалваното решение, съставът на ВКС, ІV-то г. о., е лишил молителя от право на участие в процеса вследствие нарушаване на съответните правила по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това е така, защото, с произнасянето по правния въпрос за допустимостта на предявения иск, по който е допуснато касационно обжалване, правораздавателната компетентност на касационната инстанция не се изчерпва. След като е приела иска за допустим, тя следва да разгледа и въведените с жалбата оплаквания, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а в случая те са били свързани с въпросите за развалянето на алеаторния договор поради твърдяното от ищеца неизпълнение на задълженията от приобретателката по договора. В откритото съдебно заседание, проведено на 20.05.2013 г. /л.л. 64-65 по гр. д. № 787/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о./, повереникът на молителя е взел становище и по тези оплаквания, като препратил и към последния абзац от отговора на касационната жалба /л. 49 от същото дело/, в който е обосновал защо въззивното решение е правилно и справедливо.
В обобщение, изложените от молителя основания не отговарят на фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и същият не разполага с право на молба за отмяна, поради което обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, ще бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 33 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 698/2014 г. на Върховния касационен съд на РБ, IІ-ро г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: