2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 588
София, 02.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 7071/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Подадена е от [фирма] гр. София в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба срещу определение № 1841 от 06.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3053/2013 г. на С. апелативен съд.
Жалбоподателят иска то да бъде отменено като неправилно, след като се допусне касационно обжалване при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. представлява ли определението /разпореждането/ на съда за определяне на дължима държавна такса съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на процеса и 2. подлежи ли на самостоятелен съдебен контрол актът на съда за определяне размера на дължимата държавна такса, доколкото от практическа процесуална гледна точка това е основополагащ съдебен акт, който задвижва процеса.
Ответниците О. Б. Х. и Д. И. С. считат частната жалба за недопустима, а по същество – за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение без разглеждане е оставена частната жалба на [фирма] срещу разпореждането от 06.06.2013 г. по гр. д. № 17131/2012 г. на Софийския градски съд, с което на въззивника е указано да внесе държавна такса по въззивна жалба вх. № 66177 от 05.06.2013 г. в размер на 891.86 лева.
Въззивният съд приел, че разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в някоя от категориите съдебни актове по чл. 274, ал. 1 ГПК – процесуалният закон не предвижда изрично, че актове на съда, с които се определя дължимият размер на държавна такса, подлежат на обжалване; от друга страна разпореждане с посочения предмет само по себе си не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Такава последица би имало разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнасяне на определената държавна такса и то би подлежало на обжалване. Освен това жалбоподателят е внесъл определената от първоинстанционния съд държавна такса и въззивната жалба е била администрирана.
Определението е постановено за първи път от въззивния съд по въпроса дали е допустима частна жалба срещу разпореждане за оставяне на въззивна жалба без движение на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 261, т. 4 ГПК. То подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. За тази частна жалба не намират приложение предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящи се само за частната касационна жалба в хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК.
С т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, приложимо и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., е прието, че определението, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на такива определения, е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 63, б. „а“ и „б“ ГПК /отм./, сега чл. 83, т.т. 1 и 2 ГПК. В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняването на правото на иск.
Аналогично е положението и когато без движение е оставена въззивна жалба поради това, че дължимата за въззивното производство държавна такса не е внесена. Актът, с който съдът се е произнесъл при проверката по редовността на жалбата и при констатирани нередовности е дал съответните указания, не подлежи на самостоятелно обжалване. Съгласно чл. 262, ал. 3 ГПК може да се обжалва този съдебен акт, с който е разпоредено връщането й в случай, че не се отстранят в срок допуснатите нередовности. В производството по частната жалба срещу разпореждането за връщане на жалбата, за да прецени правилността на същото, горестоящият съд ще извърши проверка и по правилността на дадените указания. Затова и определението на съда, с което се определя дължима за произдводството държавна такса по въззивна жалба, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Обжалваното определение е допустимо и правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна, поради което същото ще бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1841 от 06.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3053/2013 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: