О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
София, 21.12. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 741/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 21.01.2010 г. по гр. д. № 142/2009 г. Софийският апелативен съд отменил решението от 23.10.2006 г. по гр. д. № 861/2000 г. на Софийския градски съд и решил делото по същество, като отхвърлил предявения от М. Р. М. срещу С. Т. З. иск по чл. 7 З. за признаване за нищожен сключения на 01.11.1966 г. договор за продажба на държавен жилищен имот и за признаване на ищеца за собственик на апартамент от три стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, находящ се в [населено място], в сградата на[улица]-втори етаж, застроен на 126 кв. м., при посочени граници, заедно с 20.20/10 ид. ч. от общите части на сградата и с отстъпване право на строеж върху мястото.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Въззивният съд приел, че в представения по делото договор от 01.11.1966 г. изрично е записано, че решението за продажба на Благоевския РНС е одобрено от министъра на финансите на 12.10.1966 г. Наличието на изрично отразяване в договора не може да се счита опроверано от липсата на такъв документ в преписката по покупко-продажбата. Съгласно чл. 3 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети от 1957 г. /НПЖДЖФПНС – отм./, конкретизираща смисъла на контрола, извършван от министерството на финансите, същият се свежда до такъв само по цената на сделката и спазването на останалите условия. По делото е представено писмо от 12.10.1966 г. на Министерството на архитектурата и благоустройството до Благоевския РНС с копие до СГНС, отдел „Финансово-счетоводен”, от което е видно, че е извършен предвиденият в наредбата от 1957 г. контрол върху цената, следователно законът е спазен. Оттук, и като приел, че и останалите въведени от ищеца пороци на сделката от 1966 г. не са установени, въззивният съд заключил, че същата е произвела вещно-прехвърлителен ефект и е направила приобретателката по нея собственик, и затова предявеният иск по чл. 7 З. е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва, че апелативният съд приел сключения с ответницата договор за продажба за валиден, въпреки че не са били изпълнени законовите разпоредби за одобряване от законно определения орган на власт – Министерството на финансите. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи, че при разглеждане на спора са нарушени процедурни разпоредби и че основанията за настоящото касационно обжалване са по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В разглеждания случай такъв принципен въпрос е този за валидността на покупко-продажба, осъществена при действието на НПЖДЖФПНС от 1957 г. /отм./, от гледна точка одобрение на решението за продажба от посочения в нормативния акт орган. За да се допусне касационно обжалване обаче, е необходимо въпросът не само да се постави, но и да се свърже с някое от изчерпателно изброените основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. Касаторът е въвел основанието по т. 3, без то изобщо да е обосновано и да е свързано с разглеждания спор. Наред с това неточното приложение на закона е основание за допускане на касационно обжалване не във всички случаи, а само в рамките, очертани с т. 4 на ТР № 1/2010 г. В случая изводът на въззивния съд по определящия изхода на спора въпрос е резултат от установена от въззивния съд фактическа обстановка, а не от неточно приложение на закона. Не е посочено и с какво разглеждането на конкретната хипотеза, пред която страните са изправени, би допринесло за развитието на правото.
Останалата част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по същество се покрива с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Те имат отношение към правилността на въззивното решение, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.01.2010 г. по гр. д. № 142/2009 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: