3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 831
София, 24.10. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 679/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Д. Г. С., Г. Д. С., М. С. С. и Н. С. С. чрез пълномощника адвокат Д. П., срещу въззивното решение № 990 от 19.05.2012 г. по в. гр. д. № 1033/2012 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация Г. Н. Г. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 25 от 05.01.2012 г. по гр. д. № 7737/2008 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск за ревандикация на реална част от 4 680 кв. м. от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м. „Пл.”, с идентификатор 10135.3511.331 по кадастралната карта от 2008 г.
За да отхвърли предявения иск за собственост, произхождаща от наследствено правоприемство от С. Х. С., починала през 2006 г., и покупко-продажба с н. а. № 156, т. VІ, дело № 1566 от 30.12.1950 г., въззивният съд приел, че не се установява спорният по делото имот да е идентичен с имота по договора от 1950 г. Първата предпоставка, а именно ищците да са собственици на претендирания имот, не е доказана, поради което, и без да са разгледани останалите предпоставки от фактическия му състав, искът с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили процесуалноправния въпрос: за начина, по който се извършва преценката на събраните по делото доказателства, по-специално за задължението на съда да обсъди писмените доказателства и да изложи съображенията си за това, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност. Считат, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства; че ако беше обсъдил н. а. № 155/1950 г., н. а. № 157/1950 г., н. а. № 79/2000 г. и протокол № 8 от 14.02.1962 г. на Т. комисия, щеше да стигне до извода за наличие на идентичност. Неправилно, според записаното в изложението, съдът е приел, че имотът, който е бил дарен на З. Н. Г. с н. а. № 79/2000 г., се включва в имот № 201 след попълването на кадастралния план през 2006 г. От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, депозирано на 03.02.2011 г. в първата инстанция /т.6.9/, се установява само, че имотът по н. а. № 79/2000 г. представлява идеална част от имот пл. № 55 по кадастралния план от 1986 г., съответен на ПИ 201 и ПИ 202 след попълването през 2006 г., но не и че той се включва само в ПИ 201. К. сочат, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и в противоречие с решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/2005 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение № 1041 от 01.07.1999 г. по гр. д. № 340/1999 г. на ВКС, V-то г. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При това изложение на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В разглеждания случай е поставен въпрос, свързан именно с възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка по делото и обсъждането на събраните по делото доказателства относно идентичността между имота по исковата молба и придобития от наследодателката на ищците с договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 156/1950 г. Този въпрос, обаче, е фактически, а не правен по смисъла на разясненията, дадени с тълкувателния акт от 2010 г., поради което не може да се приеме, че е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че не са налице и допълнителните основания за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, съдебното решение е основано на приетите от съда за установени обстоятелства и върху закона, като в процеса на установяване на имащите значение за спора факти и обстоятелства съдът е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение, както това е прието с решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. Подобни са разрешенията по приложението на чл. 188 ГПК /отм./ и в Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС и ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и в незадължителната съдебна практика, на която касаторите се позовават.
Така, съдът е обсъдил н. а. № 156/1950 г., с който наследодателката на ищците се легитимира за собственица на лозе с площ 4 680 кв. м. в. м. „Пл.”, както и н. а. № 158/1950 г. за закупуване на лозе от 5.400 дка в същата местност от Л. Х. И. /Б./ – праводателка на ответника, комуто с н. а. № 33/2007 г. /поправен с н. а. № 85/2008 г./ дарила 5 000/5 950 ид. ч.; обсъден е и н. а. № 79/2000 г., с който наследодателката на ищците и съпругът й – ищецът Д. Г. С., дарили на З. Н. Б. 500 кв. м. ид. ч. от имот пл. № 55, целият от 5 950 кв. м., заедно със стопанска сграда. От н. а. № 160/1989 г., с който праводателите са се легитимирали за собственици при извършване на дарението, е видно, че дарителката е придобила дарения имот по замяна от Т. комисия с протокол от 03.02.1960 г. срещу включено в блок нейно лозе от 5 500 кв. м. в м. „Пл.”. Въззивният съд изрично е обсъдил в мотивите към обжалваното решение и протокола от 14.02.1962 г. за извършени замени от Т. комисия; поставил е в основата на съдебния акт и тройната съдебно-техническата експертиза от 03.02.2011 г., в която е извършено проследяване на всички представени по делото нотариални актове и други документи във връзка със спорния имот, включително и на посочените в изложението. Експертите са дали заключение, че не може да се установи идентичност на имота по н. а. № 156/1950 г. на наследодателката на ищците със спорния по делото имот и този извод е възприет в обжалваното решение.
В обобщение, не се констатира противоречие на обжалваното въззивно решение с посочената от касаторите задължителна съдебна практика, нито със съдебните актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на ГПК /отм./, поради което поддържаните основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 990 от 19.05.2012 г. по в. гр. д. № 1033/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: