3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 423
София, 23.09.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 4061/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 6866/ 11.06.2015 г. на В. П. В. чрез пълномощникa й С. С. В., срещу определение № 165/20.05.2015 г. по гр. д. № 1835/2015 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима заради цената на иска, касационна жалба срещу решение № 522 от 03.11.2014 г. по гр. д. № 321/2014 г. на Пернишкия окръжен съд.
Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт с довода, че щом цената на иска е определена на 5 000 лева, а не под тази сума, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК жалбата срещу въззивното решение подлежи на разглеждане от касационния съд.
От ответниците, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, отговор е постъпил само от [община], с който се оспорва основателността на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като съобрази данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба, съставът на ВКС, I-во г. о., приел, че производството попада в обхвата на пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК от 2007 г. /в сила от 01.08.2008 г./ и за цената на иска е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. Съгласно тази разпоредба цената на предявения в случая ревандикационен иск възлиза на 2 033.20 лева. Тъй като ищецът е бил на различно становище, съдът му дал указание преди първото открито заседание по делото да внесе държавна такса в размер на 200 лева, като в рамките на преклузивния срок по чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./ цената на иска се е стабилизирала на 5 000 лева и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Релевантните за настоящия случай обстоятелства по делото са следните:
Първоинстанционното производство е образувано пред Благоевградския районен съд по искова молба на В. П. В. от 28.12.2006 г. за ревандикация на 391 кв. м. от недвижим имот, целият с площ от 4 411 кв. м. В исковата молба ищцата е посочила цена на иска 20 000 лева и „за таксуване” 1/4, равна на 5 000 лева. Представена е и данъчна оценка на имота на л. 14 по гр. д. № 2117/2006 г. на Благоевградския районен съд, възлизаща на 8 132.80 лева. От вносна бележка с дата 14.11.2007 г., приложена на л. 3 от гр. д. № 2227/2007 г. на Пернишкия районен съд, комуто делото е изпратено за разглеждане заради последователни отводи на всички съдии в други районни съдилища, е видно, че е платена държавна такса в размер на 200 лева. В първото открито съдебно заседание от 17.09.2009 г., когато е даден ход на делото, въпросът за цената на иска не е повдиган нито от ответника, нито служебно от съда.
При тези данни законосъобразен е изводът на състава на ВКС в обжалваното определение, че за цената на иска са приложими разпоредбите на гл. VIII ГПК /отм./, тъй като производството е започнало по реда на този кодекс и съгласно пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК от 2007 г. /в сила от 01.08.2008 г./ се довършва по отменения процесуален ред. По реда на ГПК /отм./, а и при сега действащия кодекс, цената на иска се посочва от ищеца, като по исковете за собственост кореспондира с данъчната оценка на имота, а ако няма такава – с неговата пазарна стойност. В частност, при отменения ГПК цената на иска за ревандикация се равнява на 1/4 от данъчна оценка, съответно – от пазарната цена на имота. Когато, обаче, до първото заседание по делото въпросът за посочената от ищеца цена на иска не е повдигнат от ответника или служебно от съда, тя се стабилизира такава, каквато е посочена и остава непроменена до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, освен ако не бъде променена по реда на изменение на иска, в случая по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./, каквато хипотеза не е налице.
Д. на жалбоподателката, че щом цената на иска е определена на 5 000 лева, обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, не може да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева, не подлежат на касационно обжалване, е ясна, а съдебната практика по нея е постоянна и безпротиворечива. Съгласно тази практика, по аргумент за противното от чл. 280, ал. 2 ГПК, на касационно обжалване подлежат само въззивните решения по дела с цена на иска над 5 000 лева. Обжалваното определение е в съответствие с тази практика и ще бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 165/20.05.2015 г. по гр. д. № 1835/2015 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: