3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
С., 21.05.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 331/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Й. А. Б. е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение № 226 от 09.02.2012 г. по в. гр. д. № 2095/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта по иска по сметки. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация Й. Д. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3382 от 24.07.2011 г. по гр. д. № 4063/2007 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от жалбоподателката иск за присъждане на сумата 7 825.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползването на общия на страните апартамент в [населено място], [улица], етаж 3, за периода от 26.02.2007 г. до 09.10.2009 г.
Страните са бивши съпрузи, в процес на делба на общия им апартамент с площ 129.20 кв. м., състоящ се от две спални, сервизни помещения и дневен тракт, представляващ обединените в едно дневна, трапезария и кухня. Не е било спорно по делото, че жилището се ползва само от съпруга, което обусловило и предявяването на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Данните по делото сочат, че на 26.02.2007 г. ответникът получил отправена му от ищцата покана за заплащане на обезщетение за едноличното ползване, като в отговор той я поканил да се върне в апартамента и да ползва едната спалня, баня и тоалет по неин избор, с нотариална покана, връчена й на 28.02.2007 г.
За да отхвърли иска, съдът приел, че ищцата не е била лишена от възможността да ползва апартамента съобразно правата си. Д. за невъзможност за съвместно ползуване предвид влошените отношения между страните съдът приел за недоказан. Данните за нанесен й побой от ответника са за време преди спорния период, а и сами по себе си не съставляват създадени от него пречки за ползуване /имотът би могъл да се ползва и чрез отдаване под наем на трети лица/. Другият довод – че поканата от ответника не съответства на действителните й права в съсобствеността, което е и причина тя да не се възползва от нея, също е отклонен. Въпреки посочените стая и сервизни помещения, като се има предвид предназначението на дневния тракт – за общо ползване, следва да се приеме, че поканата е за ползване на имота съобразно собствената й 1/2 ид. ч. от него – така, както и ищцата е възприела поканата, видно от изявленията й пред първоинстанционния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните въпроси: 1. дължи ли се обезщетение от съсобственика, еднолично ползващ съсобствен недвижим имот /апартамент/, когато жилищните и сервизни помещения в имота не позволяват да бъде ползван едновременно реално и самостоятелно от всички съсобственици; 2. неползващият съсобственик длъжен ли е да приеме поканата на този, който ползва сам апартамента, когато не е възможно имотът да се ползва реално от двамата съобразно жилищните им нужди и фактическото положение на жилищните и сервизните помещения и при условие някои от жилищните помещения да се ползват общо; 3. при постановяване на решение за присъждане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС следва ли да се обсъди, с оглед характера на жилищните и сервизни помещения, възможно ли е реалното им разпределение за ползване от всеки от съсобствениците при минимални затруднения съобразно правата им на собственост; 4. самостоятелното и реално ползване на общия имот от всеки от съсобствениците включва ли и общо ползване от всички съсобственици на отделни жилищни помещения.
С разпореждане от 20.04.2012 г. на заместника на председателя на ВКС и ръководител на гражданската колегия е образувано т. д. № 7/2012 г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса: съставлява ли личното ползуване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въпросите, поставени от жалбоподателката, са свързани с въпроса, предмет на тълкувателното дело. При това положение не може да бъде постановено определение по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК по поставената за разглеждане касационна жалба преди приемане на тълкувателен акт, поради което производството по нея следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр. д. № 331/2012 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
След приемане на тълкувателно решение по т. д. № 7 от 2012 г. от ОСГК на ВКС на РБ, делото да се докладва за възобновяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: