3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
С., 21.03.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 476/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 22.05.2009 г. по гр. д. № 15682/2007 г. на Софийския районен съд е допусната делба на жилище в предната югозападна част на едноетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], с площ 34.74 кв. м., състоящо се от стая, кухня, антре и преддверие с мазе с външен вход с площ 13.90 кв. м. и мазе под стаята с площ 8.30 кв. м., между съделители и при квоти: А. Й. Л., В. Й. М., К. М. К. и Г. М. В. – по 1/8 ид. ч., и А. К. Т. и З. К. С. – по 2/8 ид. ч.
С решение от 15.12.2010 г. по гр. д. № 8824/2010 г. Софийският градски съд изменил това решение в частта за квотата на А. К. Т. предвид настъпилото в процеса правоприемство и определил дялове от по 1/8 ид. ч. за Вяра Т. Т. и О. А. Т., а в останалата част оставил в сила решението.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответницата по иска З. К. С., която поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От ответниците по касация – ищци по делото, Вяра Т. Т. не е подала писмен отговор, останалите считат, че касационната жалба следва да се остави без уважение.
При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е прието за установено, че страните са собственици по наследство на делбения имот и същият е допуснат до делба при законоустановените квоти. Съдът изложил съображения, че възражението на З. К. С. за придобивна давност е неоснователно, защото, макар от началото на владението да са изтекли повече от десет години, не е установено останалите наследници да са възприели явно манифестирано от страна на ответницата намерение да владее имота, за да го придобие за себе си в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване може да се допусне, когато съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос от значение за решаването на конкретното дело и го е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона.
Като процесуалноправни въпроси, жалбоподателката е посочила в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, че въззивният съд е тълкувал произволно доказателствата по делото, като е пропуснал да направи следващите се от тях изводи или ги е възприел напълно неадекватно, придавайки им различно значение; вследствие на това е стигнал до погрешни фактически констатации и неоправдано е приел, че ответницата не е владяла процесния имот за себе си; също така не е обсъдил изложените от нея доводи. С изложението е представено решение № 2236 от 08.07.1982 г. по гр. д. № 1798/1982 г. на ВС, ІІ-ро г. о., според което съдът прави своите изводи, след като обсъди доводите на страните и доказателствата в тяхната цялост; другото представено решение № 2308 от 15.12.1994 г. по адм. д. № 6262/1993 г. на ВС, ІІІ-то г. о., като постановено в административно производство, не е сред актовете, формиращи практиката на съдилищата по смисъла на това понятие, разяснено в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е даде отговор на правни въпроси, а не да се занимава за трети път с фактите по делото. Ето защо изложените от жалбоподателката доводи са относими към съдържанието на касационната жалба по чл. 284 във връзка с отменителните основания по чл. 281 ГПК, но не могат да се подведат под хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, определящи критериите за допускане на касационното обжалване.
Като материалноправни въпроси жалбоподателката е посочила в изложението, че съдът неправилно е приел, че не е владяла имота като свой, т. е., че в случая не важала презумпцията на чл. 69 ЗС, поради което не била придобила същия в условията на чл. 79 ЗС; по делото било установено, че е осъществявала фактическа власт върху имота повече от 10 години, като е владяла целия имот за себе си и е манифестирала това свое отношение, като е извършвала действия, които не оставят съмнение за това субективно отношение към вещта и които са били известни на останалите наследници; като е уважил иска за делба и е отхвърлил възражението, че жалбоподателката е придобила имота по давност, съдът се е произнесъл както в разрез с предписанията на релевантните правни норми, така и в противоречие с решение № 223 от 05.04.2006 г. по гр. д. № 14/2006 г. на ВКС, І-во г. о.
С оглед изложеното може да се приеме, че жалбоподателката поставя определящия изхода на спора материалноправен въпрос за приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС, но той не е разрешен в противоречие с посоченото решение. В него е прието, че когато имотът е съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като държател; придобиването по давност на целия имот може да стане, ако се установи по категоричен начин, че той свои и останалите части за себе си и това негово намерение е противопоставено на другите наследници. Същото е застъпено и в мотивите към обжалваното решение, като становището по основателността на правопрекратяващото възражение е резултат от дейността на съда по обсъждане на доказателствата и формиране на правните изводи, а не се дължи на противоречива съдебна практика, която да обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.12.2010 г. по гр. д. № 8824/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: