2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 10.07. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 120/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от Любов Н. В. срещу определение № 15256 от 21.10.2011 г. по ч. гр. д. № 10756/2011 г. на Софийския градски съд, с искане за отмяната му като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Данните по делото сочат, че с влязло в сила решение от 10.04.2003 г. по гр. д. № 1934/1993 г. на Софийския районен съд, постановено във втората фаза на делбата, Л. Н. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 1 721.34 лева – 4% върху стойността на дела й от делбените имоти, както и 34.56 лева и 27.20 лева – 4% върху цената на претенциите по сметки.
С молба от 11.07.2003 г. съделителката е поискала издаване на официален препис от горното решение, като е приложила три броя платежни нареждания за внесена държавна такса в размерите, определени с решението от 10.04.2003 г. Молбата е оставена без уважение по съображения, че решението не е влязло в сила.
С решение от 19.09.2007 г. по гр. д. № 1934/1993 г. на Софийския районен съд е констатирано обезсилване по право на основание чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ на решението от 10.04.2003 г. по същото дело в частта за възлагане на един от делбените имоти на Л. Н. и той е изнесен на публична продан. Със същото решение съделителката е осъдена да заплати държавна такса в размер на 2 712 лева, определена съобразно приетата в това производство актуална оценка на имота.
По подадена срещу това решение въззивна жалба, с разпореждане от 08.07.2008 г. по в. гр. д. № 231/2008 г. на Софийския градски съд Л. Н. е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл. 63, ал. 1, б. «б» ГПК /отм./. С решение от 11.01.2011 г. по същото дело въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ и извършването на делбата.
С молба от 22.03.2011 г. Л. Н. е поискала, след влизане на въззивното решение в сила, да й бъде издаден изпълнителен лист за изнасяне на имота на публична продан. По повод разпореждане от 04.04.2011 г. такъв да се издаде след внасяне на присъдената с решението държавна такса в полза на Софийския градски съд, с молба от 03.05.2011 г. Н. е заявила, че е освободена от внасяне на държавна такса, а ако съдът счете, че срокът на разпореждането е изтекъл, то моли да бъде освободена от внасянето й поради ниски доходи и болестно състояние, за което е представила съответни доказателства.
С разпореждане от 03.05.2011 г. по гр. д. № 1934/1993 г. на Софийския районен съд, потвърдено с обжалваното определение на Софийския градски съд, искането на Л. В. за освобождаване от държавна такса, определена за дължима от нея с решение по извършване на делбата, е оставено без уважение поради липса на предпоставките по чл. 83 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба са поставени въпросите: 1. обвързва ли съставите на всички инстанции разпореждането на една от тях за освобождаване на страна от заплащане на държавна такса или всяка самостоятелно преценява /след подадена молба/ основателността на това искане; и 2. дължи ли се отново държавна такса при възобновяване на вече приключило делбено дело поради неизплащане на уравнение на дела на съделител.
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че не е налице основание /квалифицирано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси, което жалбоподателката обосновава с позоваване на определение № 485 от 21.10.2011 г. по ч. гр. д. № 373/2011 г. на ВКС, І-во г. о. При формиране на становището, че произнасянето по искането за освобождаване от държавна такса важи за всички инстанции, съставът на ВКС не е разисквал спецификата на делбеното производство, а именно тя е послужила на въззивния съд в разглеждания случай да потвърди отказа за освобождаване. Тя се изразява в това, че държавната такса не се събира предварително – при предявяване на искането, както е при останалите съдебни производства съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/, а се определя с решението по извършване на делбата, когато се определя и цената на делбения имот и въз основа на него – стойността на дяловете, които от своя страна са база за дължимата по производството държавна такса. Ето защо този съдебен акт не може да послужи при преценката за наличие на противоречиво разрешаван въпрос. Останалите съдебни актове не са влезли в сила, поради което не попадат в приложното поле на понятието «практика на съдилищата» според разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно т. 1 на същия тълкувателен акт, рамките, в които се селектират касационните жалби /а това важи и за частните касационни жалби – аргумент от чл. 274, ал. 3 ГПК/, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда. В случая поставеният в изложението втори въпрос е свързан с предмета на производството по извършване на делбата, приключило с влязло в сила решение. Той обаче не е свързан с искането на Л. В. за освобождаване от държавна такса, което е предмет на сега обжалвания съдебен акт. Ето защо не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 15256 от 21.10.2011 г. по ч. гр. д. № 10756/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: