2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 12.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6994/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. с чл. 247, ал. 4 ГПК.
С решение от 20.05.2014г. по гр. д. № 3131/2009 г. Софийският градски съд, по свой почин, е допуснал и извършил поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 8783/22.12.2012 г. по същото дело.
Недоволен от решението за поправка на очевидна фактическа грешка, касационна жалба с вх. № 77369/20.06.2014 г., по която е образувано настоящото производство, е подал С. Г. Г. от [населено място]. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради това, че при предявен отрицателен установителен иск за собственост предмет на делото е правото на собственост на ответниците, така че при отхвърлителен диспозитив съдът следва да посочи, че именно те са собственици. Следователно, не била допусната очевидна фактическа грешка и поправката е незаконосъобразна. В отделно изложение към касационната жалба формулира процесуалноправен въпрос, по който според него въззивният съд се е произнесъл, обусловил е решаващата му воля и за който е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са изразили писмено становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като прецени данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, но се явява недопустима с оглед на чл. 247, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е насочена срещу въззивно решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение, постановено по иск, чиято цена е под 5 000 лева.
Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка на очевидна фактическа грешка се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване поправяното решение. Това законодателно разрешение произтича от разбирането, че основното решение и решението за поправката му съставляват едно цяло, а не две отделни решения с различен предмет. Редът за обжалване обхваща и процесуалните предпоставки, които важат за допустимост на касационната жалба срещу основното решение. Така те важат и за решението за поправка на допусната в него очевидна фактическа грешка.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост от ищеца Е. Т. К. с искане да се установи със сила на пресъдено нещо, че ответниците С. Г. Г. и К. И. К. не са собственици на недвижим имот с пл. № 1064, кад. л. 570 по кад. план от 1974 г., местност „К. вада – Ю. парк”, целият с площ от 504 кв. м. Исковата молба е заведена в съда на 07.11.2006 г., следователно производството е по реда на ГПК от 1952 г. /отм./. Искът е с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а за цената на иска важат правилата на глава VIII ГПК /отм./. При отрицателен иск за собственост предмет на делото е не правото на собственост на ищеца, а правото на собственост на ответника, респективно меродавна за цената на иска е данъчната оценка на онази част от правото на собственост на ответника, която ищецът отрича. В настоящия случай ищецът формулира петитум относно правото на собственост на насрещните страни върху целия недвижим имот. Пред първа инстанция е представена данъчна оценка от 15.12.2006 г. за имота, възлизаща на 16 805.90 лева. Съгласно чл. 55 , ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ държавната такса се събира върху цената на иска, която по искове за собственост се определя на 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – на 1/4 от пазарната цена на имота. Изчислена по това правило, цената на иска възлиза на 4 201.48 лева. Именно това е цената, върху която първоинстанционният съд е изчислил и дължимата държавна такса. В първото заседание по делото въпрос за цената на иска не е повдигана от ответниците /чл. 56, ал. 1, изр. 2-ро ГПК – отм./. След този момент, както по отменения, така и по сега действащия процесуален закон, цената на иска се стабилизира и остава непроменена до приключване на производството с влязло в сила решение, освен в хипотезата на изменение на размера на иска, пред каквато страните не са изправени в случая. В., същото разрешение е прието и по касационната жалба на Е. Т. К., подадена срещу основното въззивно решение № 8783/22.12.2012 г. по гр. д. № 3131/2009 г. на Софийския градски съд – с определение № 7/09.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6918/2013 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., е потвърдено определение № 158 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 2680/2013 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., с което жалбата е оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по нея – да се прекрати, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Г. Г. срещу въззивното решение от 20.05.2014 г. по гр. д. № 3131/2009 г. на Софийския градски съд за поправка на очевидна фактическа грешка.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6994/2014 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: