2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 09.07. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2945/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1875/04.05.2015 г. на [фирма] чрез адв. Б. М., срещу определение № 474 от 22.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 160/2015 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7 от 05.03.2015 г. на съдия по вписванията към Девинския районен съд за отказ да извърши заличаване на вписана възбрана върху недвижим имот.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон, като твърди, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с т. 2 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, излагайки съображения, че вписването на възбраната е следвало се развие по реда предвиден, в чл. 73, ал. 1 ЗКИР, съгласно който възбрана не може да се впише от съдията по вписванията без представянето на скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър и схема за обект сграда. Изтъква още, че самото вписване е незаконосъобразно и защото е извършено без представяне на данъчна или пазарна оценка. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК навежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че процесуалноправният въпрос от значение за изхода по делото е приетото от окръжния съд за редовно вписване на възбрана, извършено по реда на ПВ, вместо по приложимия според страната, уреден в ЗКИР, ред. Конкретен въпрос не е изведен. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали частният съдебен изпълнител /ЧСИ/ действа в правомощията си по чл. 2, ал. 4 ЗЧСИ, когато иска вписване на възбрана върху недвижим имот, находящ се извън района му на действие.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като редовна, подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване, с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:
С определение № 7 от 05.03.2015 г., постановено по молбата на [фирма] от 05.03.2015 г., съдията по вписванията към Девинския районен съд отказал да извърши заличаване на вписана под № 10 от 16.02.2015 г. възбрана върху недвижим имот с идентификатор 73105.501.261.1, наложена от ЧСИ рег. № 786 с район на действие Софийски градски съд във връзка с изп. д. № 20157860400141 с взискател [фирма]. Основният мотив за отказа е разпоредбата на чл. 31 от ПВ, съгласно който вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, като в случая това е ЧСИ, който при отпадане на предпоставките за налагането й, след преценка за това, постановява акт за отмяната й, въз основа на който следва да се извърши заличаването.
Окръжният съд потвърдил отказа с решаващия мотив, че заличаването на възбрана се извършва по реда и условията на чл. 31 ПВ, за което е необходимо удостоверяване от органа, който я е наложил, че вписването може да бъде заличено. Допълнително, по направени от страната в частната жалба оплаквания, въззивният съд приел, че част от тях не следва да бъдат разгледани, тъй като са във връзка с производствата по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнитeлния лист и на действията на ЧСИ. Приел също, че като е поискал вписване на възбрана по местонахождението на недвижимия имот, извън района си на действие, ЧСИ при Софийския градски съд е действал законосъобразно, както и че вписването на възбраната е извършено съобразно чл. 23 ПВ – от съдията по вписванията по местонахождението на имота.
По наведеното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и изтъкнатото противоречие с т. 2 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не е изведен конкретен въпрос, по който настоящият състав да установи, че е включен в предмета на делото и има произнасяне на окръжния съд, както и че това произнасяне е в противоречие с посоченото тълкувателно решение. Неформулирането на въпрос от касатора е достатъчно основание съгласно приетото в мотитивите и диспозитива на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС да не бъде допусната жалбата до касационно разглеждане по същество. ВКС не е длъжен сам да извежда правния въпрос и това е така с оглед принципа на диспозитивното начало, закрепен в чл. 6 ГПК, съгласно който предметът и обемът на защитата се определят от страната.
Касационно обжалване не следва да се допуска и с оглед на наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса дали ЧСИ действа съобразно правомощията си по чл. 2, ал. 4 ЗЧСИ, когато налага възбрана върху недвижим имот, находящ се извън района му на действие. Действията на ЧСИ по вписването на възбраната не касаят законосъобразността на отказа на съдията по вписванията да извърши заличаването на възбраната, така че не е следвало окръжният съд да се произнася по това възражение на жалбоподателя. Въпросът доколко правилно е действал въззивният съд и дали това се е отразило върху правилността на акта му, е по съществото на частната касационна жалба, по което ВКС може да вземе отношение само след допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на определение № 474 от 22.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 160/2015 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: