3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София, 27.03. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 12/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1100 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 1105/2012 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 309 от 02.02.2012 г. по гр. д. № 11725/2010 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск за делба на един апартамент в [населено място], предявен от И. Я. Ц. и О. Я. Ц. срещу К. Т. С..
Срещу това решение е подадена касационна жалба от ищците, която е в срока по чл. 283 ГПК и е допустима.
Ответникът по касация е подал писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че спорният имот е придобит от Я. Ц. П. по време на брака му с Г. Т. Ц.. Предвид неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза и данните в удостоверенията за наследници, че и двамата съпрузи са починали на 31.07.2005 г., съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 10а ЗН, приел, че след като не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, то съпругът, който е по-възрастен – роден е в 1933 г., е починал първи, а съпругата – родена в 1936 г., е починала след него. Наследници по закон на съпруга се явяват неговите две деца – ищците по делото, и преживялата съпруга. Със завещание от 08.09.2004 г., обявено на 13.12.2006 г., Я. Ц. се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на своята съпруга. При това положение съдът приел, че съпругата е станала изключителна собственица на делбения имот, а след смъртта й наследник по закон на собственицата е нейният брат К. Т. С. – ответник по иска за делба. При тези данни е формиран извод, че между ищците и ответника не е налице съсобственост и искът за делба е отхвърлен.
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване се допуска само по определени правни въпроси, по които въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС; по които има противоречива съдебна практика или които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези правни въпроси трябва да бъдат посочени в изложението към касационната жалба, като Върховният касационен съд няма правомощието сам да ги определя, а може само да ги уточни или конкретизира. Въпросите не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е даде отговор на правни въпроси, а не да се занимава за трети път с фактите по делото.
В разглеждания случай в първоначално представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК такъв правен въпрос, който според касаторите е от значение за изхода на делото, включен е в предмета на спора, разрешен е в обжалваното въззивно решение и е обусловил правните изводи на съда, не е посочен. Впоследствие, включително и след дадени от ВКС указания, са направени допълнителни уточнения с молби от 31.10.2012 и 16.11.2012 г. В тях касаторите са посочили въпроса за това кои са наследниците на общите наследодатели, дали те са наследници по закон съгласно удостоверенията за наследници и имат ли запазена и разполагаема част, както е посочено в Закона за наследството; изложили са оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закони, включително неизясняване на спорни обстоятелства чрез нови експертизи, за необоснованост и неправилно мотивиране на съдебния акт, за наличие на други водени дела.
Така поставени, въпросите не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а са въпроси за правилността на обжалвания съдебен акт. Тя не се проверява в производството по чл. 288 ГПК, а в това по чл. 290 и сл. ГПК, ако са налице основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество. Следователно, касаторите не са изпълнили първото условие на закона, а именно да формулират материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при което е създадена и се налага осъвременяването й – т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, освен че не е формулиран правният въпрос, по който касаторите искат допускане на касационното обжалване, не е посочено и с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложеното в жалбата и в приложенията към нея са оплаквания, свързани с изясняването на фактическата обстановка и възприемането на фактите по делото от въззивния съд, но тези оплаквания съставляват касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението и не могат да бъдат разгледани в настоящия етап на производството.
С изложението касаторите са представили ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК, но тъй като не са формулирали правен въпрос, не може да се извърши съпоставка на дадените в него разрешения с разрешенията в обжалваното решение. За останалите представени съдебни актове липсват данни да са влезли в сила, поради което същите не съставляват съдебна практика, формираща противоречиво разрешаван правен въпрос /т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1100 от 05.06.2012 г. по гр. д. № 1105/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: