4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
София, 17.10.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3989/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. Р., М. П. Р. – Ф. и Ю. П. Р. – Ф. чрез адв. З. Г. Г., срещу въззивното решение № 519 от 10.12.2012 г. по в. гр. д. № 146/2012 г. на Софийския окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Д. Д. Н. и Н. А. Т. са представили становище за недопускане на касационно обжалване; В. К. Х. счита жалбата за основателна; останалите не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 99 от 21.09.2011 г. по гр. д. № 818/2010 г. на Пирдопския районен съд, с което е допусната делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ недвижими имоти, произхождащи от П. Г. Р. и Г. П. Р., между наследниците им по закон.
Искът е предявен от касаторите, които твърдят, че приживе общите на страните наследодатели извършили неформална делба между децата си, като двама от тях – Д. Р. и С. Р., внесли в ТКЗС на свое име предоставените им земи, които са възстановени на техните наследници -ответниците по иска за делба Д. Д. Н. и Н. А. Т., Г. С. Б. и Т. В. Р.. Последните са получили своя дял от наследството и следва да бъдат изключени от делбата, защото тя има за предмет имотите, разпределени на останалите деца на общите наследодатели, които не са ги декларирали като свои при обобществяването на земята.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите:
1. могат ли наследници на общия наследодател /общите наследодатели/, които са подали молби – декларации за членство в ТКЗС, но са внесли земеделски земи – собственост на техните наследодатели, да се считат собственици на същите. К. се позовават на решение № 421 от 13.07.1994 г. по гр. д. № 1010/1993 г. на ВС, ІV-то г. о., според което молбите – декларации за членство в ТКЗС имат само удостоверителен характер и не са документи за собственост и
2. когато определена земеделска земя е внесена в ТКЗС преди да изтече 10-годишна давност, на кого следва да въде възстановена – на внеслия земята или на всички наследници на общия наследодател. Представено е решение № 257 от 14.06.1994 г. по гр. д. № 815/1993 г. на ВС, ІV-то г. о., с което е прието, че ако до внасянето на имота в ТКЗС не е изтекла 10-годишна давност, имотът се възстановява на всички наследници на общия наследодател.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите:
1. при липса на формална сделка по прехвърлянето на земеделски земи на синовете С. и Д. П. Р., но при наличие на протокол от 18.02.1992 г., подписан от всички наследници със заверка на подписите им от кмета на общината, видно от който същите признават, че общите наследодатели са им разпределили имотите преди внасянето в ТКЗС, но двама от тях са си открили собствени партиди и са внесли лично земята като своя, може ли да се счита, че двамата синове не са получили дяловете си, въпреки че те са им възстановени от поземлената комисия, и ако делбата се допусне и по отношение и на тях, те ще получат двойни дялове, което не е справедливо по отношение законните наследници на останалите четирима синове и
2. следва ли признанието на страна по делото на неизгодни за нея факти да се кредитира като доказателство за тези факти.
Съобразно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационните жалби с оглед допускането им до разглеждане по същество. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело и да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно материално право или правоотношение. С оглед изложеното, поставените от касаторите правни въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Предявеният иск е за делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи. Собствеността върху земи от посочената категория се възстановява с решение на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие/, което има конститутивно действие както относно обекта на правото на собственост, така и относно лицето, на което собствеността се възстановява. Споровете за това на кого са принадлежали възстановените земи към образуването на ТКЗС са спорове за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и разрешаването им следва да се извърши в производство, отделно от делбеното. В този смисъл е трайната практика на ВКС, израз на която са например: р. № 224 от 24.07.2001 г. по гр. д. № 587/2000 г. и р. № 534 от 24.09.2001 г. по гр. д. № 717/2000 г., двете на I-во г. о., р. № 1421 от 6.03.2009 г. по гр. д. № 5941/2007 г. на II-ро г. о., определение № 273 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 1139/2010 г. и определение № 649 от 26.07.2012 г. по гр. д. № 189/2012 г., двете на I-во г. о., и др. С решение № 50 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 430/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика /т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ е прието, че е недопустимо в делбеното производство да се разглеждат спорове за материално право, т.е. в чие лице следва да се възстанови собствеността върху имоти, попадащи в приложното поле на ЗСПЗЗ. Този съдебен акт се позовава и на т. 3а от Постановление на Пленума на ВС № 7 от 1973 г., според което съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба на съсобственост не може да бъде съединен с иска за създаването й или за създаване на различни от законните дялове.
В разглеждания случай ищците са се позовали на решения на поземлената комисия, с които собствеността върху имотите по исковата молба е възстановена на наследниците на Г. Р., съответно на наследниците на П. Р.. Тези решения са поставени в основата на правния извод, че към момента на обобществяването земята е била собствена на общите наследодатели, като съдът е приел за недоказан довода за извършена приживе делба на наследство, която да е прекратила правото им на собственост и същото да е било придобито от шестимата им синове. Наследници по закон, видно от представените по делото удостоверения, са всички съделители, включително и наследниците на тези от синовете на общите наследодатели, за които ищците твърдят, че вече са получили своя дял от наследството и не съществува правно и морално основание да участват в делбата на спорните сега земи – разпределени според тях на другите четирима синове, тъй като това противоречало на справедливостта. При това положение и при липсата на данни и твърдения за проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ изводът за наличие на съсобственост, която подлежи на прекратяване чрез делба между всички наследници по закон на бившите собственици, е в съответствие с практиката на ВКС.
С оглед изложеното първите два въпроса, по които касаторите искат допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не са от значение за изхода на конкретното дело. Те биха имали място, ако предмет на делба е земеделска земя, получена от наследник на собственика въз основа на неформална делба и внесена в ТКЗС преди изтичане на съответния срок за придобиването й по давност. Разглежданият случай, обаче, не е такъв. Ето защо и не може да се извърши преценка за наличие на специалната предпоставка по поддържаното от касаторите основание.
Въпросите, постановени за разглеждане при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също не са от значение за изхода на спора, защото касаят доказателственото значение на писмен документ и на признание на страна относно факти и обстоятелства, които са извън предмета на доказване. Без проведено производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, което да доведе до изменение на решението на общинската служба по земеделие относно лицата, в чиято полза се възстановява собствеността, обстоятелствата във връзка с извършена неформална делба приживе на наследодателите са без правно значение за иска по чл. 344 ГПК.
В касационната жалба са изложени оплаквания, че неправилно делбата е допусната само за 0.774 кв. м. от имот № 060121 по картата на землището, съставляващ „овощна градина” в местността „Б.”, вместо за цялата му площ от 2.023 дка. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обаче, касаторите не са поставили правни въпроси, по които искат допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 519 от 10.12.2012 г. по в. гр. д. № 146/2012 г. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: