3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 269
София, 05.06. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 31/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 478 от 05.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 370/2012 г. на Сливенския окръжен съд без уважение е оставена частната жалба на Й. С. Т. срещу определение № 1727 от 23.05.2012 г. по гр. д. № 445/2012 г. на Сливенския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради неподведомственост на предявения иск на съдилищата в Република България.
Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба от адвокат Ст. С. от АК [населено място] като пълномощник на Й. С. Т.. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С определение № 46 от 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 770/2012 г. на Върховния касационен съд на РБ, IІІ-то г. о., е прието, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въпросът за неподсъдност на делото на българския съд се разрешава противоречиво от съдилищата и се позовава на решение № 49 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3229/2008 г. на Сливенския районен съд.
Прегледът на този съдебен акт сочи, че липсват данни той да е влязъл в сила и съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не може да послужи при преценката за допускане на касационно обжалване, а и поставеният от жалбоподателя въпрос не е намерил изрично разрешение в него.
Тъй като определящият изхода на спора въпрос за приложимостта в разглеждания случай на Реграмент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност /Регламента/, е от значение за точното прилагане на закона, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По повод преюдициално запитване, отправено от Върховния съд на Ш., в решение от 29.11.2007 г. по дело С-68/07 на Съда на Европейските общности е посочено, че Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. трябва да се прилага и за граждани на трети държави, които се намират в достатъчно тясна връзка с територията на една от държавите-членки, в съответствие с предвидените в регламента критерии за компетентност. Последните се основават на принципа, че трябва да съществува действителна връзка между заинтересованото лице и държавата-членка, която упражнява компетентността.
Посоченият регламент предвижда различни компетентности на съдилищата на държавите-членки по делата за развод.
Общият текст, определящ международната компетентност, е чл. 3, който използва за критерий обичайното местопребиваване на съпрузите – пар. 1, б.б. «а», а б. «б» предвижда компетентност на съд на държава-членка, чиито граждани са двамата съпрузи. Освен общата компетентност, е уредена и изключителна компетентност по чл.чл. 3, 4 и 5 – според чл. 6 на Регламента когато ответникът има обичайно местопребиваване на територията на държава-членка, или е гражданин на държава-членка, искът за развод може да се предяви в друга държава-членка само в съответствие с чл. чл. 3, 4 и 5. В случаите, които не попадат в обхвата на чл.чл. 3, 4 и 5, международната компетентност се определя във всяка държава-членка съобразно нейното законодателство – чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., уреждащ субсидиарната компетентност. Това означава, че компетентността на българския съд ще се определи от разпоредбите на Кодекса на международното частно право /КМЧП/. Като се има предвид разпоредбата на чл. 7, пар. 2 от Регламента, според която всеки гражданин на държава-членка, който е с обичайно местопребиваване у нас, разполага със същите възможности, които са предоставени на българските граждани, то следва, че българският съд ще бъде компетентен по всеки иск за развод, предявен от такъв гражданин.
Изхождайки от така уредените критерии за компетентност съобразно тълкуването, дадено с посоченото решение на Съда на Европейските общности, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че в разглеждания случай въззивният съд неправилно е разрешил въпроса относно международната компетентност на българския съд.
Предявен е иск за прекратяване на брака между съпрузи, като ищецът е български гражданин с постоянно пребиваване в Република С., а ответницата С. Е. Т. – гражданка на САЩ, която никога не е имала и понастоящем няма местопребиваване на територията на държава-членка на Европейския съюз. След като ответник е лице, което не е свързано с държава-членка на Европейския съюз чрез някой от предвидените в Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. критерии за компетентност, то и не се установява да е налице връзка между конкретното частноправно отношение и общностното право. Следователно брачното правоотношение не попада в сферата на действие на правото на Европейския съюз, част от което е Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. Компетентността на сезираната държава-членка ще се определи съобразно нейното законодателство, което означава, че приложими са правилата на КМЧП. Съгласно чл. 7, предл. 1 КМЧП, ако един от съпрузите е български гражданин, то брачните искове са подведомствени на българските съдилища.
В обобщение, следва да се приеме, че частната касационна жалба е основателна.
Обжалваното определение на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него първоинстанционното определение за прекратяване на делото поради неподведомственост, като неправилни следва да се отменят, а делото – да се върне на Сливенския районен съд за по-нататъшен ход.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 478 от 05.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 370/2012 г. на Сливенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ въззивното определение № 478 от 05.07.2012 г. по в. ч. гр. д. № 370/2012 г. на Сливенския окръжен съд и потвърденото с него определение № 1727 от 23.05.2012 г. по гр. д. № 445/2012 г. на Сливенския районен съд.
ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за по-нататъшен ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: