3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 26.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 791/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от адвокат Д. К. Г. от Хасковската адвокатска колегия като пълномощник на И. М. З. срещу определение № 1402 от 12.12.2013 г. по в. ч. гр. д. № 1490/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 08.10.2013 г. по гр. д. № 4402/2013 г. на Старозагорския районен съд за прекратяване на производството на основание чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, а относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата К. М. З. не е взела становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
За да прекрати производството поради неявяване на ищеца /сега жалбоподател/ лично в първото заседание за разглеждане на делото по иска за развод, съдът в двете инстанции приел, че ищецът е бил редовно призован чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г. и не е посочил и доказал уважителни причини за неявяването си. Във въззивното производство е представена декларация, според която мобилният телефон на ищеца бил изключен от 01.09.2013 г. насетне заради честите обаждания и кратки съобщения, изпращани от ответницата по иска, и по тази причина упълномощеният адвокат не е могъл да се свърже с него, но съдът приел, че декларацията не е доказателство за наличие на уважителна причина, а само твърдение на страната, неподкрепено с доказателства. Съдът приел за недоказано и твърдението на адвокат Г., че е възпрепятствана да се яви в съдебното заседание поради ангажираност по друго дело в Казанлъшкия районен съд, както и че е в невъзможност да се свърже с доверителя си, който трайно живее в Х. от 2011 г.; че дори и при явяване на пълномощника, явяването на ищеца е задължително, освен по уважителни причини с оглед чл. 321, ал. 1, изр. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 3 и чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят е поставил следните въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона: 1. следва ли да бъде отложено делото за развод, когато ищецът живее и работи трайно на територията на Х. и процесуалният му представител, поради невъзможността да се свърже с ищеца, е поискал отлагане на делото; 2. следва ли да бъде прекратено производството по делото за развод при наличие на депозирана молба от процесуалния представител на ищеца за отлагане на същото.
Поставените въпроси са изградени на фактически извод, какъвто съдът не е направил – а именно, че процесуалният представител на ищеца не е могъл да се свърже с него. Обратно, съдът е приел за неподкрепено с никакви доказателства това твърдение, като е изложил и съображения, че адвокат Г. е приела призовката от името на ищеца, поради което следва да се приеме, че има връзка с доверителия си и поради това е и приела призовката. Правилността на този извод не е предмет на проверка на настоящия етап на производството по частната касационна жалба, тъй като касационната инстанция не проверява правилността на решението и на фактическите констатации на съда, а предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Както първият, така и вторият въпрос, в обобщен вид се свеждат до последиците от неявяване в първото съдебно заседание на ищец по иск за развод, ако същият се е установил трайно в чужбина. Те са обуславящи изхода на делото, но не се констатира да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени със задължителна съдебна практика. Така, с решение № 164/15.05.2013 г. по гр. д. № 42/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато ищецът не се явява в съдебното заседание поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска прекратяване на брака, не са налице основания за прекратяване на производството. В разглеждания случай данните по делото сочат липса на изрично упълномощаване на адвокат Г., поради което евентуалното й явяване в първото по делото заседание не би отменило задължението за лично явяване на ищеца. Обжалваното определение не противоречи на задължителната съдебна практика, поради което и не се констатират основания то да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1402 от 12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1490/2013 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: