3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 03.11. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 5709/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. вр. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от [фирма], представляван от А. П. П., срещу определение № VІ-555 от 21.02.2014 г. по ч. гр. д. 310/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с искане то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Ищецът твърди в исковата и уточняващата молби, че с н. а. № 460/2004 г. сключили с ответницата Д. К. С. договор за учредяване право на строеж на масивна триетажна хотелска сграда и за прехвърляне право на собственост върху ? ид. ч. урегулирания поземлен имот. С отправена нотариална покана ответницата го предупредила, че иска разваляне на договора поради неизпълнение от негова страна, като с това действие искала да го лиши от правото му на собственост, придобито на основание сделката. Поради това за ищеца бил налице интерес от установяване спрямо ответницата на три групи обстоятелства, които се свеждат до: 1. липса на причина, обусловена от поведението на ищеца като страна по договора, да се иска развалянето му поради неизпълнение, 2. забавата се дължи на цялостното поведение на ответницата – действие, бездействие, образуване на дела, подаване на жалби, неосигуряване на възможност за започване на строителни действия, както и на независещи от ищеца причини, и 3. даденият от ответницата срок за завършване на строителните работи до кота груб строеж е нереален и прекалено кратък.
С определение № 10391 от 09.12.2013 г. Бургаският районен съд счел предявените искове за недопустими и прекратил производството по гр. д. № 10103/2013 г.
С определението, предмет на частната касационна жалба, този съдебен акт е потвърден. Въззивният съд приел, че предмет на исковата претенция не са права или правоотношения, а факти от действителността, които не могат да бъдат предмет на самостоятелно установяване, доколкото в закона не е предвидена подобна възможност. Те могат да бъдат установени само като факти с правно значение в самия процес по развалянето на сделката, ако такъв бъде иницииран от ответницата.
Според разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е определящ изхода на конкретното дело, решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а е изложил оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания акт, за това, че първоинстанционният и окръжният съд не са вникнали в същността на исковата молба и подадената въззивна жалба, а цитирането на текст от ГПК вместо мотивиране на съдебния акт е сериозно нарушение на съдопроизводството, довело до недействителност на постановеното определение. Сочи, че с приетото от Бургаския окръжен съд е нарушен неговият правен интерес, породен от опита за отнемане на правото му на собственост, гарантирано от Конституцията и отричане на правото му за установителен иск, който би имал значение за други правоотношения. Позовава се на ТР № 8/2012 от 27.11.2013 г. на ВКС. Сочи, че с подаването на установителен иск иска да защити правата си на собственик, като докаже със сила на пресъдено нещо, че упражняването на тези права е било препятствано от ответницата. С оглед точното прилагане на закона и юриспруденциалното развитие на правото, с цел отстраняване на противоречията и при оскъдната практика, според жалбоподателя се налага проблемът да бъде изяснен от касационната инстанция. В допълнителна молба сочи, че въпросът за недопускането на исковата молба до разглеждане не е просто от значение за изхода на делото, което желае да води, а е процесуалноправен въпрос, касаещ основната същност на правораздаването – достъпа до правосъдие и еднаквата възможност да бъде получено такова от всички; че в случая не става въпрос за тълкуване на правна норма, а изобщо за приложението на процесуалните норми, уреждащи правната защита и достъпа до правораздаването на всеки, за да получи съдебно разглеждане на спора си; че е налице неточно и неправилно прилагане на процесуалните норми, гарантиращи достъп до правораздаването, както и еднаквост на съдебната практика.
При това изложение настоящият състав на ВКС, І-во г. о., счита, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението не е съобразено със задължителните указания в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и в производствата по частните касационни жалби, съгласно което касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, което е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая такива правни въпроси не са поставени, а има оплаквания по правилността на обжалваното определение, но те не са предмет на настоящия етап на производството, поради което и общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.
С позоваването на ТР № 8/2013 г. на ОСГТК но ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика, жалбоподателят въвежда основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не сочи в какво се изразява противоречието на обжалваното определение с тълкувателния акт; такова не се и констатира, тъй като предявеният иск не е за собственост или друго вещно право, а е за факти с правно значение, чието самостоятелно установяване по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК не е предвидено в закон. По основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също няма изложени конкретни доводи, а и при липса на конкретни питания е невъзможно да се извърши преценка по наличието на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № VІ-555 от 21.02.2014 г. по ч. гр. д. 310/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: