4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
София, 08.10. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 640/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 316 от 27.02.2012 г. по в. гр. д. № 2712/2011 г. Пловдивският окръжен съд потвърдил решение № 2249 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 7620/2009 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е уважен предявен от Г. А. Ф. насрещен иск, като Н. П. К. и В. П. К. /починала и заместена в хода на делото от процесуалния си правоприемник Н. П. К./ са осъдени да отстранят съществуващи течове в апартамента им на втория етаж на жилищна сграда в [населено място], [улица], а именно в съществуващите връзки на подовия сифон в банята и в общата вертикална канализационна тръба на кухнята, обслужващ кухненските мивки.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК, при условията на чл. 259, ал. 2 и 3, предл. 1 ГПК, е подадена касационна жалба от М. Н. К. – трето лице помагач на ответниците по насрещния иск, която поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация – насрещен ищец, не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК; Н. П. К. счита, че касационното обжалване следва да се допусне.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните процесуалноправни въпроси:
1. за доказването и доказателствената тежест, като разрешен при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 /предвид представените съдебни актове, които нямат характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, то следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. Този въпрос е поставен с оглед записаното в мотивите към обжалваното въззивно решение, че ищецът по насрещния иск безспорно не е установил при условията на пълно и главно доказване неизправност на канализационната система на ответниците, но въпреки това е прието, че искът е доказан от поредица косвени доказателства.
2. може ли писмо-предписание на специалист от общинската администрация да бъде доказателствено средство в иск по чл. 109 ЗС; какво трябва да съдържа подобно писмо, за да се приеме от съда за доказан факта на неоснователно действие /бездействие/, което пречи на собственика да упражнява своето право; каква трябва да е компетентността на специалиста /неговата специалност ли е по-важна или длъжността в администрацията/; каква може да бъде отдалечеността във времето от това писмо до възникването на спора или предявяването на иска пред съда. Според жалбоподателката налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по различните аспекти на този въпрос липсва практика на Върховния касационен съд.
По първия въпрос не се констатира основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По правило законът изисква пълно доказване по отношение на всички фактически твърдения, които обуславят спорното право. Главно доказване следва да се проведе относно тези факти, за които доказващият носи доказателствена тежест. В зависимост от това дали доказването цели да удостовери пряко правнорелевантен факт или такъв факт, от който може да се направи доказателствен извод за правнорелевантния факт, доказването бива пряко и косвено. Главното доказване трябва да бъде винаги пълно, защото в противен случай съдът не може да приеме, че фактът, предмет на главно доказване, се е осъществил. Същите принципни положения са залегнали и в представеното решение № 19 от 27.01.2010 г. по гр. д. № 1523/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., в което е посочено, че непроведено пълно доказване на правопораждащите твърдения има за последица неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест; че съдът е длъжен да счита непълно доказаните факти за неосъществили се в обективната действителност.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази съдебна практика, а освен това основният въпрос по настоящото дело се свежда до възможността доказването на обстоятелствата, съставляващи основание на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, да бъде проведено чрез косвени доказателства. Като приема, че косвеното доказване не е достатъчно при главното доказване, правната теория не изключва косвени доказателства и при главното доказване. За да се постигне то, обаче, е необходима такава система от доказателствени факти, която, като изключи всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.
С оглед така установените видове съдебно доказване, в разглеждания случай ищецът по насрещния иск е следвало да установи елементите от фактическия състав на негаторния иск, а именно наличие на неоснователно действие, бездействие или състояние, извършено или поддържано от ответника по иска, което пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. Установено е, че Г. Ф. е носител на вещно право на ползване на апартамент, находящ се в северната част на първия етаж в жилищна сграда; собственик на горния апартамент № 4 е Н. К., а той, заедно с дъщеря си – касатора М. Н. К., притежават апартамент № 6 на третия етаж.
По делото са събрани писмени доказателства: писмо, съдържащо констатациите на проверката, извършена през месец декември 2004 г. от ст. експерт „ВиК” инж. Н., че ВиК инсталацията от втория до четвъртия етаж на сградата е в много лошо техническо състояние, без да са налице данни за осъществени процедури по рехабилитацията й откакто е построена; осъдителна присъда и решение № 231 от 26.02.2007 г. по в. н. о. х. д. № 3020/2006 г. на Пловдивския окръжен съд срещу Н. К. за повреждане и унищожаване през 2004 г. на имота, предмет на насрещния иск; заключение на техническа експертиза за наличие на петно от влага на източната стена на кухнята над прозореца, а на северната стена има подкожушена шпакловка и боя, в банята – покрай РVС тръбите за връзка на сифона от втория етаж с вертикалната канализационна тръба и по самата тръба има петна от влага и плесен, като според експерта те са получени от прониквала от горния етаж влага; отказ на К. да допуснат в имота вещото лице по назначената техническа експертиза за извършване на оглед.
Въз основа на горното въззивният съд приел, че доказването е сторено чрез поредица от косвени индиции, която води до единствено възможния извод, че причината за влагата и теча в апартамента на ищеца се дължи на неизправност във ВиК инсталацията на апратамент № 4 – не са били предприети необходимите строително-ремонтни работи по рехабилитиране на водопреносната мрежа на жилището от собствениците, като това състояние продължава и към настоящия момент.
Следователно, обжалваното решение съдържа преценка относно наличието на елементите от фактическия състав на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Другият представен от жалбоподателката съдебен акт не е от категорията актове, които могат да обосноват допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 или 2 ГПК – определение № 80 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 1086/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е постановено в производство по чл. 288 ГПК, а освен това е по въпрос, различен от поставения по настоящото дело: дали се преклудират правата на ответника по чл. 133 ГПК, има ли право ищецът в първото по делото заседание да поясни и допълни исковата си молба и да представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е представила и решение № 1245 от 04.07.1994 г. по гр. д. № 2149/1992 г. на ВС, ІV-то г. о., без да посочи с какво според нея обжалваното решение му противоречи. Ето защо то не може да бъде взето под внимание при произнасянето по допускането на касационното обжалване.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория поставен от жалбоподателката въпрос, който се свежда до доказателствената сила на представен по делото документ, а именно писмо изх. № 9400-19078 от 20.12.2004 г. на Общината [населено място], район „Централен”. Въпросът е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Правилата за преценка на писмените доказателства са изяснени в правната теория и в трайната и последователна съдебна практика. В разглеждания случай съдът се е съобразил с тях, като е обсъдил писмото с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства, а хипотезата, пред която страните са изправени, не разкрива някаква специфика, която да изисква произнасянето на Върховния касационен съд с оглед развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 316 от 27.02.2012 г. по в. гр. д. № 2712/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: