2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 183
София, 20.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1110/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 35729/22.12.2014 г. на M. Ж. М. чрез адв. Д. Д., срещу протоколно определение от 03.12.2014 г. по в. гр. д. № 804/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което негова молба, съдържаща искане до окръжния съд като въззивен, да се произнесе с решение и по жалбата на насрещната страна, е оставена без разглеждане като недопустима.
Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно, като излага доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила; иска неговата отмяна и претендира разноски.
Ответниците по частната жалба не са депозирали в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред Пловдивския окръжен съд се е развило по обжалване на решение № 122/20.12.2012 г. по гр. д. № 82/2011 г. на Първомайския районен съд, с което са отхвърлени предявените от M. Ж. М. и З. Ж. Б. искове с правно основание чл. 108 ЗС досежно таванско помещение в жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68850.514.369, в [населено място].
Въззивни жалби са подадени както от ищците, така и от ответниците, като последните обжалват само мотивите към първоинстанционното решение. Последното е потвърдено с решение № 1343/12.07.2013 г. по в. гр. д. № 804/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Въззивното решение е обжалвано пред ВКС от единия от ищците – настоящия жалбоподател, като с определение № 57/10.02.2014 г. по гр. д. № 7622/2013 г. на ІІ-ро г. о., то не е допуснато до касационно обжалване.
С молба № 22556/08.08.2014 г. М. Ж. М. е поискал от окръжния съд да се произнесе и по въззивната жалба на ответниците, по която твърди, че липсва произнасяне.
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд приел, че молбата е недопустима, мотивирайки този извод с обстоятелството, че е налице влязло в сила решение на ВКС, с което последният се е произнесъл по касационната жалба на ищеца – молител, както и че не може да ревизира сам решението си. Затова я оставил без разглеждане и прекратил производството по делото.
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
На първо място не се оправдава от фактическа страна оплакването за нередовно призоваване на жалбоподателя за заседанието на 03.12.2014 г. на въззивната инстанция, в което е разгледана подадената от него молба. Видно от призовката, приложена на л. 99 по въззивното дело, същата е връчена на адвокат Я. Х. С. – колега на адвокат М. Ш., който е процесуален представител на М. М.. Така, съдът е процедирал в съгласие с чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК. Връчването е на 20.10.2014 г., с което срокът по чл. 56, ал. 3, изр. 1 ГПК е спазен.
На следващо място, констатирано е в определение № 57/10.02.2014 г. по гр. д. № 7622/2013 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., че въззивният съд не се е произнесъл по жалбата на А. Х. А., С. Й. А. и Й. А. А. – ответници по исковете за ревандикация. Съгласно чл. 250 ГПК ако страна по делото счита, че съдът не се е произнесъл по цялото й искане, може да поиска решението да бъде допълнено. В разглеждания случай непроизнасянето касае въззивна жалба, подадена от насрещната страна, поради което с отправеното до съда искане ищецът упражнява чуждо процесуално право, без такава възможност да е предвидена в закон. Затова молбата е недопустима поради липса на правен интерес и правилно е оставена без разглеждане, макар и по други съображения.
При този изход на спора поисканите от жалбоподателя разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение от 03.12.2014 г. по в. гр. д. № 804/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: