3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 320
София, 24.06. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 2178/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1114/24.03.2015 г. на Ч. А. Ч. чрез адв. Ю. К., срещу определение № 93 от 16.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 60/2015 г. на Търговишкия окръжен съд, с което е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо възражение на страната по чл. 423 ГПК срещу издадената против него като солидарен длъжник заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 22.11.2012 г. по ч. гр. д № 1917/2012 г. на Търговишкия районен съд.
Жалбоподателят излага довод, че съдът е възприел неверни дати и обжалваното определение противоречи на събраните доказателства, иска делото да се върне на окръжния съд за разглеждане и произнасяне.
Ответната страна не изразява становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, като преграждащ, съдебен акт.
Същата е неоснователна поради следните съображения:
За да остави без разглеждане възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение при твърдение, че тя не е връчена надлежно на длъжника, окръжният съд приел, че възражението е подадено след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК от узнаване на заповедта и е недопустимо. Приел, че датата 16.02.2015 г., посочена в уточнителната молба като дата на узнаване на заповедта, се опровергава от твърденията на самата страна, изложени преди това в частна жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, служебно известна на съда. Съдът приел, че именно посочената от страната в тази частна жалба дата – 21.01.2015 г., е датата на узнаване на заповедта. Съобразил и обстоятелството, че с оглед на обратната пощенска разписка към частната жалба и клеймата върху нея, тя е била подадена на 26.01.2015 г. и това е възможната най-късна дата на узнаване на заповедта. Тъй като възражението било подадено на ръка в съда на 04.03.2015 г., и спрямо тази дата то се явявa просрочено.
Обжалваното определение е правилно по крайния си резултат.
Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. При преценката дали срокът е спазен съдът изхожда от твърденията на страната и представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента на узнаването. Когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничава обстоятелствата по узнаването на заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването, касаещи неговата основателност, и при преценката за спазването на едномесечния срок да изхожда само от първата група факти, което в настоящия случай окръжният съд е и сторил. Обясненията на страната, в т. ч. съдържащи признаване на факти, са редовен способ за събиране на доказателствени средства и доказателства и се преценяват от съда наред с всички останали, съобразно вътрешното му убеждение. Служебно известните на съда факти не подлежат на доказване – за тях съдът е длъжен да съобщи на страните съгласно чл.155 ГПК.
Видно от приложеното към делото копие на частна жалба вх. рег. № 190/27.01.2015 г. на жалбоподателя до окръжния съд срещу действията на ЧСИ по изп. д. № 20128730400272, той е твърдял, че е узнал за запорното съобщение върху трудовото си възнаграждение на 21.01.2015 г. На три места в тази частна жалба страната посочва именно датата 21.01.2015 г. като дата, на която за първи път е узнал, че е осъден като съдлъжник по кредит и че срещу него е образувано изпълнително дело. Видно от завереното копие на обратната разписка, с която е изпратена по пощата „жалба и молба” до ЧСИ С. А. Г., те са получени в кантората му на 26.01.2015 г. Следователно, изводът на съда, че 26.01.2015 г. е най-късната възможна дата на узнаване на заповедта за изпълнение, е правилен, макар да е ирелевантен, тъй като в настоящата хипотеза е от значение възможно най-ранният момент, в който страната е узнала за заповедта съобразно доказателствата по делото и това е 21.01.2015 г.
Неправилни са, обаче, фактическите констатации на окръжния съд относно датата на подаване на възражението, както и самият жалбоподател посочва. Съдът е възприел като дата на подаване на възражението 04.03.2015 г. и към нея е преценявал изтичането на едномесечения срок. Видно от самото възражение обаче, то е получено с входящ номер в регистратурата на окръжния съд на 27.02.2015 г. и тъй като доказателства от страната за изпращането по пощата не са представени, а и тя не твърди друга дата, то това е датата, спрямо която следва да се съпоставя едномесечният срок. Към тази дата – 27.02.2015 г., едномесечният срок е изтекъл, както броено от 21.01.2015 г., така и от 26.01.2015 г. като възможно най-късна дата на узнаване.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че датата на узнаване на заповедта по смисъла на чл. 423, ал. 1 ГПК е датата на запознаване на страната с изпълнителното дело. Дали, а и кога, страната ще се запознае с изпълнителното дело, зависи от личната й преценка. Важен е моментът на узнаването, защото от този момент страната е в обективна възможност да упражни правото си на защита срещу заповедта с предвидените в закона способи и срокове. А освен това още в жалбата си срещу действията на ЧСИ страната твърди, че го е посетила – т. е. имала е обективна възможност да се запознае с изпълнителното дело преди 16.02.2015 г., която се твърди като дата на първо запознаване с изпълнителното дело.
Предвид изложеното определението като краен резултат се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 93 от 16.03.2015 г. по в. ч. гр. д. № 60/2015 г. на Търговишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: