2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 30
С., 21.01. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 379/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение от 27.05.2011 г. Софийският градски съд е спрял производството по гр. д. № 13666/2010 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК са подадени частни жалби от П. С. П. и [фирма] [населено място], с искане за отмяната му като неправилно, по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от С. Е. Н., който счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявен е от С. Ем. Н. иск за делба на недвижими имоти, който е отхвърлен с решение от 11.05.2007 г. по гр. д. № 1666/2005 г. на Софийския районен съд.
С решение от 02.08.2010 г. по същото дело е признато за установено по иск, предявен по реда на чл. 118 вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ срещу С. Ем. Н., че П. С. П. е носител на правото да наследи С. М. Н., починал на 29.03.1970 г., по силата на саморъчно завещание от 21.02.1966 г. като единствен негов универсален правоприемник.
Срещу отхвърлителното решение по чл. 69 ЗН е подадена въззивна жалба № 26632 от 18.06.2007 г. Подадена е въззивна жалба и срещу допълнителното решението по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, въз основа на която е образувано гр. д. № 13666/2010 г. на Софийския градски съд. Видно от доклада в съдебното заседание на 27.05.2011 г., въззивният съд приел да разгледа в производството по това дело и двете жалби – срещу решението по иска за делба и срещу това по инцидентния установителен иск.
В хода на въззивното производство съдът констатирал наличие на висящо пред Софийския районен съд, 54-ти състав, гр. д. № 2540/2005 г. с предмет претенция по чл. 30 ЗН. Приел, че изходът от този спор би имал значение за изхода на делото за делба относно основните спорни въпроси – за наличие на съсобственост и дяловете на страните. Затова намерил искането за спиране на въззивното производство за основателно.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./ производството по делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Следователно, правно значение за спиране на производството има само наличието на преюдициалност между делата, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е от значение за изхода на висящия правен спор.
Предмет на гр. д. № 2540/2005 г. на Софийския районен съд /вж. и определение № 1835 от 01.02.2011 г. по ч. гр. д. № 13440/2010 г. на Софийския градски съд/, образувано по искова молба на С. Е. Н., е действителността на завещателното разпореждане, от което съделителката П. Ст. П. черпи права, и иск /предявен като евентуален, ако завещанието се приеме за действително/ по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане поради накърняване запазената част на бащата на ищеца – Е. С. Н., който е син на завещателя С. М. Н..
Разрешаването на въпросите за действителността на завещанието и за неговото намаляване има значение за наличието или липсата на съсобственост, респективно за допускането на делбата и дяловете на съделителите, а и за изхода на предявения от П. П. инцидентен установителен иск за признаване на права като единствен универсален наследник на общия наследодател С. М. Н., произтичащи от оспореното завещание. Правилно е прието, че въпросът дали завещанието е нищожно може да се реши и в делбеното производството – чл. 281 ГПК /отм./. Това обаче не се отнася за иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, когато е предявен отделно от производството за делба, като предварително произнасяне по въпроса дали искът е погасен по давност, е недопустимо.
Предметът на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е различен от предмета на иска за делба, поради което и разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./ в случая е неприложима.
Неоснователно е позоваването на предходна отмяна от въззивния съд на спирането на производството по делото. Понастоящем обстоятелствата са други – налице е висящност на иска за делба, което обстоятелство преди това не е било прието за безспорно.
В обобщение, като е приел, че решението по гр. д. № 2540/2005 г. на Софийския районен съд ще има значение за правилното решаване на иска за делба и на инцидентния установителен иск, въззивният съд правилно е приложил закона и обжалваното определение следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 27.05.2011 г. за спиране на производството по гр. д. № 13666/2010 г. на Софийския градски съд на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: