2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
София, 04.07. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1918/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С разпореждане от 13.07.2015 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 4566/2013 г. е върната частна жалба на В. М. Д. срещу определение № 12002 от 09.06.2015 г. по същото дело, с което по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Това разпореждане е потвърдено с определение № 3004 от 29.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4325/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Срещу това определение В. М. Д. е подала частна жалба, която е върната с разпореждане от 24.02.2016 г. по ч. гр. д. № 4325/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Настоящото производство е образувано по частна жалба вх. № 4128/21.03.2016 г. срещу разпореждането от 24.02.2016 г.
Жалбодателката поддържа оплаквания за неправилност с довод за несъобразено от апелативния съд обстоятелство, че производството по чл. 248 ГПК пред въззивния окръжен съд е започнало преди изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК, публикувано в ДВ, бр. 50/2015 г., както и че то е с особена процесуална характеристика. Твърди, че чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК не следва да се тълкува в смисъл, водещ до неконтролируемост на акт, постановен в производство по чл. 248 ГПК. Претендира разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил от ответницата Д. М. Т. – С., която оспорва жалбата по основателност и също претендира разноски.
Съставът на ВКС, I-во г.о., като съобрази данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да върне частната касационна жалба срещу свое определение № 3004 от 29.10.2015 г. по по ч. гр. д. № 4325/2015 г., апелативният съд е изходил от тълкуване и съпоставяне на редакциите на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г. и след него. Приел е, че след изменението актът на въззивния окръжен съд подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, а определението на последния не подлежи на обжалване пред ВКС.
Разпореждането е правилно. Спорният по делото въпрос е дали определение № 3004 от 29.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4325/2015 г. на Софийския апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Предвид факта, че се обжалва акт, с който Софийският градски съд за първи път, но в качеството си на въззивна по материалноправния спор инстанция, се произнася по въпроса дали определението му по чл. 248 ГПК подлежи на инстанционен контрол при касационна необжалваемост на решението му, приложим е чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2-ро ГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 50/2015 г. Според него определенията, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. За определенията от тази категория законът, след изменението му, не предвижда възможност за касационно обжалване, както е приел и Софийският апелативен съд. Като законосъобразно, обжалваното разпореждане ще бъде потвърдено.
При този изход на спора следва и предвид заявеното искане, на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева по договор за правна защита и съдействие от 22.04.2016 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 24.02.2016 г. по ч. гр. д. № 4325/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА В. М. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], да заплати на Д. М. Т.-С. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 200 /двеста лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: