2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 243
София, 31.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1531/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 7584/27.07.2016 г. от Община [населено място], чрез кмета П. А., с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение № 400 от 27.06.2016 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 466 от 18.12.2015 г. по в. гр. д. № 119/2015 г. на Пернишкия окръжен съд.
Насрещната страна Й. Д. М., чрез адвокат Б., с отговор от 15.09.2016 г. оспорва основателността на искането с довод за липса на доказателства за извършване на разход за адвокатско възнаграждение, а при евентуалност прави възражение за прекомерност.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските е допустимо като подадено от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, броен от деня на постановяване на определението, чието допълване се иска.
Разгледано по същество, то е основателно, тъй като в определение № 400 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 1531/2016 г. на ВКС, I-во г. о., няма произнасяне по претенцията на страната – ответник по касация, за присъждане на разноски за касационната инстанция, надлежно заявена с отговора на касационната жалба. За претендирания разход от 750 лева – адвокатско възнаграждение, е представен договор за правна защита и съдействие № 02371 от 28.03.2016 г., в който е записано, че сумата е платена в брой и в този смисъл претенцията е доказана по основание и размер.
Д. на насрещната страна, че разходът не е доказан, не може да бъде споделен. Съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС вписването за направено плащане на адвокатското възнаграждение в договора за правна защита и съдействие има характера на разписка и представянето му е достатъчно за доказване, че разходът е извършен.
По възражението за прекомерност настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че то е допустимо, а и основателно. Предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед обема на извършените процесуални действия пред касационната инстанция, изразяващи се единствено в подаване на отговор на касационната жалба поради етапа, на който е завършило касационното производство, адвокатското възнаграждение в размер на 750 лева се явява прекомерно. То следва да бъде редуцирано на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер от 500 лева на възнаграждението, определено по реда на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 /по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС/ и чл. 7, ал. 2, т. 1 /по иска по чл. 49 ЗЗД, предявен за 500 лева/ от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004 г. на ВАдвС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 400 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 1531/2016 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА Й. Д. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Общината [населено място] сумата 500 /петстотин лв./ лева разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: