3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1233
С., 19.12.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 601/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Ю. Б. Б. като пълномощник на Д. Н. Ц., срещу въззивното решение № 556 от 24.12.2010 г. по гр. д. N 532/2010 г. на Врачанския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
От ответниците по касация С. Р. М., И. Б. М. и Н. Б. М. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване, Ц. Н. Ц. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 167, т. 2 от 10.07.2009 г. по гр. д. № 79/2008 г. на Мездренския районен съд, с което е допусната делба земеделски земи, гори и земи от горския фонд, подробно описани, между съделители и квоти, посочени в диспозитива на съдебния акт. За да уважи предявения иск, въззивният съд приел, че с решения от 1997 г. и 2001 г. правото на собственост е възстановено на наследниците на Й. Ц. М. /Й. В. Ц./ и нейния съпруг Ц. М. Ц., при което положение имотите се притежават в съсобственост от техните наследници – съделителите по делото.
По делото е установено, че Ц. М. Ц. – наследодател на страните по настоящото дело, от своя страна е едно от четирите деца /заедно с Х. М. Ц., Й. М. Г. и В. М. Х./ на М. Ц. К. и съпругата му Ц. М. К..
С влязло в сила на 21.10.1999 г. решение по гр. д. № 567/1997 г. на Мездренския районен съд е разрешен спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е прието, че възстановените земеделски земи по преписки № 2851/1992 г. и № 1755/1991 г. на поземлената комисия [населено място] /с изключение на няколко конкретно посочени имоти в местностите „С.”, „Б. д.”, „М.” и „Б.”/ са собственост на общите на страните наследодатели Мито Ц. К. и съпругата му Ц. М. К., а не на Х. М. Ц., съответно на Ц. М. К. и Й. Ц. М.. Установено е, че това решение не е депозирано в поземлената комисия за извършване на промяна по отношение субектите на правото на собственост. По тази причина то не е съобразено от въззивния съд при произнасяне по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху възстановените имоти.
Въззивният съд не е взел предвид и данните за наличие на висящо производство по гр. д. № 792/2009 г. на Мездренския районен съд за делба между наследниците на М. Ц. Х. /К./ на недвижими имоти, които са част от имотите, предмет на настоящия спор. Изложените съображения отново са свързани с липсата на промяна в титулярите на правото на собственост, при което имотите юридически се водят на Й. Ц. М. – наследодателка на съделителите по настоящото дело. В този смисъл според въззивният съд висящото дело не съставлява преюдициален спор спрямо настоящия.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпросите: допустимо ли е да се постановява решение и да се извършва съдебна делба при наличие на данни за съществуване на други съсобственици; поражда ли правни последици съдебно решение за делба, в което като страни не са били конституирани всички съсобственици – наследници на общия наследодател, или това решение е нищожно. С изложението са представени копия от решения на отделни състави на Върховния касационен съд, в които е разгледан въпросът за приложението на чл. 75, ал. 2 ЗН.
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Съдебната практика по приложението на посочената норма е утвърдена с Постановление № 7 от 1973 г. на Пленума на Върховния съд, т. 7. Посоченият тълкувателен акт, както и последвалата съдебна практика, израз на която са и представените с изложението съдени актове, приемат, че както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба, извършена без участието на някой съсобственик, не пораждат правни последици и всеки от съсобствениците на вещта може да поиска нова делба.
За да обоснове приложението на посочената правна норма към разглеждания случай, касаторът изхожда от предпоставката, че искът за делба има за предмет и земеделски земи и земи и гори от горския фонд, възстановени на М. Ц. К. /Х./ – общия наследодател както на страните по настоящото дело, така и на неучастващите в него наследници на Х. М. Ц., Й. М. Г. и В. М. Х.. Данните по делото обаче, сочат друго.
Действително, с влязлото в сила решение по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено, че общият наследодател М. Ц. К. е бил собственик към образуването на ТКЗС в [населено място] през 1948 г. на земеделски земи, които са били възстановени само на част от наследниците му – на неговите синове. Наличието му обаче, не е достатъчно, за да наложи в производство за делба на възстановените земеделски земи да бъдат конституирани всички наследници на лицето, което е било собственик към релевантния момент. Това е така, защото решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е равнозначно на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, което има конститутивно действие. В този смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, изразена в решения по чл. 290 ГПК /напр. р. № 584 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г., I-во г. о./. Без последващо решение на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ за промяна на лицето, в чиято полза е възстановена собствеността, като вместо него решението бъде издадено на наследниците на М. Ц. К., последните не се легитимират за собственици. До постановяване на такова решение за собственици се считат наследниците на лицето, на което правото е възстановено с решението на поземлената комисия. Поддържаната от касатора предпоставка, която да направи приложима нормата на чл. 75, ал. 2 ЗН и да доведе до нищожност на делбата, не е налице, тъй като понастоящем няма други съсобственици извън страните по делото. Без решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ не може да се обсъжда и дали е преюдициален спорът по гр. д. № 792/2009 г. за делба на земеделски земи, останали в наследство от общия наследодател Мито Ц. /К./ Х..
С оглед изложеното следва да се приеме, че при разрешаването на поставения от касатора въпрос въззивният съд е съблюдавал изискванията на закона и установената съдебна практика, поради което и не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано и мотивирано в представеното изложение, а и не се разкриват предпоставките на това основание в смисъла, изяснен в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 556 от 24.12.2010 г. по гр. д. N 532/2010 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: