4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 07.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5469/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2725/14.08.2015 г. на В. С. Ч. чрез адв. П. С., срещу решение № 2802 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 358/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 34 от 13.02.2015 г. по гр. д. № 902/2013 г. на Петричкия районен съд за отхвърляне на предявен от касатора иск по чл. 23, ал. 1 СК за установяване на пълна трансформация на негови лични средства в придобития по време на брака с ответницата недвижим имот.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, като се твърди, че изведените от касатора въпроси не са от значение за изхода по делото, а при евентуалност се оспорва и основателността на жалбата. Претендират се разноски.
Касационната жалба е редовна, подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационен контрол, без оглед цената на иска съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в приложимата редакция по ДВ, бр. 50/2015 г./, въззивно решение.
Предмет на иска е признаването на В. С. Ч. спрямо В. М. К. – негова бивша съпруга /съгласно влязло в сила решение от 24.10.2012 г. на Петричкия районен съд по гр. д. № 1190/2012 г. за развод по чл. 49 СК/, за изключителен собственик на придобития през време на брака им с нотариален акт № 91 от 24.08.2007 г. апартамент в [населено място].
Ищецът е основал претендираното право на собственост с трансформация на лично, като придобито преди брака, недвижимо имущество, отчуждено с нотариален акт № 59 от 21.02.2006 г. за покупко-продажба за сумата 32 000 лева. Твърди, че с част от получената цена – 13 558 лева, закупил спорния апартамент, а останалата вложил в довършителни работи и закупил обзавеждане.
С отговора на исковата молба ответницата оспорила претенцията, като възразила срещу посочената в нотариалния акт цена на придобиването, представяйки предварителен договор за продажба от 16.10.2006 г. за сумата 32 000 евро, от които 10 000 евро са изплатени при подписването на договора. Навела е и твърдение за участие със свои средства в закупуването, като 10 000 евро предоставила на ищеца преди брака, и 20 000 евро – по време на брака.
Искът е отхвърлен от Петричкия районен съд с решителния мотив, че ищецът, който носи доказателствената тежест, макар да е разполагал /след продажбата с н. а. № 59/2006 г. на свой собствен имот/ с достатъчно средства за покупката, не е доказал по никакъв начин /нито пряко, нито косвено/ влагането именно на свои средства в придобиването на апартамента, като твърденията му се разколебават от обстоятелството, че на 14.08.2007 г. – дни преди сключването на окончателния договор, ответницата е извършила превод на значителна сума – 11 000 евро, по сметката на ищеца в Банка [фирма]. По възражението на ответницата за цената районният съд приел, че действителна е посочената в нотариалния акт по-ниска цена, която е била изплатена на продавача предварително и в брой, а не тази по предварителния договор.
Въззивният съд приел от правна страна, че в тежест на ищеца, позоваващ се на пълна трансформация на лично имущество, е да докаже придобиването на имота с лични извънсемейни средства, като чрез пълно обратно доказване обори установената в чл. 23, ал. 1 СК презумпция за съвместен принос, по силата на която придобитото по време на брака вещно право е в режим на общност. След анализ на събраните доказателства, приел, че ищецът не е осъществил успешно доказване. Намерил за необоснован извода на първоинстанционния съд относно цената и, съобразно клаузите в предварителния договор и данните за операциите по банковата сметка на ищеца, заключил, че посочената в нотариалния акт цена е симулативна, а действителна е посочената в предварителния договор от 32 000 евро. Приел също така, че изводът за симулативност на цената не се отразява на извода за необорване на презумпцията за съвместнен принос.
С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение, като се поддържат и трите основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност поради необоснованост, нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при събирането, обсъждането и кредитирането на доказателствата, в това число при зачитането и оспорването на доказателствената сила на писмените доказателства. Твърди се, че съдът се е произнесъл по симулативността на цената на придобивната сделка, без да е наведено от ответницата възражение в тази насока, както и че е приел за действителна не цената, посочена в нотариалния акт, а записаната в предварителния договор, изхождайки от предположения, а не от доказателствата по делото.
Във връзка с тези оплаквания в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК са поставени два правни въпроса: 1. допустимо ли е оспорването на продажната цена, отразена в нотариалния акт от 24.08.2007 г., от ответницата, която не е била страна по предварителния договор и не е участвала /присъствала/ при изповядване на сделката; 2. може ли въззивният съд да се произнася по въпроса дали цената, посочена в нотариалния акт, съответства на действително платената или е симулирана, без да е направено възражение от страната, респективно – без да е направено искане за откриване на производство по оспорване съдържанието на документа в тази му част. Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на приетото от въззивния съд с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС и с практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Прави се позоваване и на ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, тъй като поставените въпроси не са намерили разрешение в съдебната практика, на която касаторът се позовава.
Така, решение № 450 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3547/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е по въпроса за материалноправната легитимация на ищец по иск за признаване правото на възстановяване на собственост по ЗВСГЗГФ.
Решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр. д. № 4112/2008 г. на ВКС, II-ро г. о., е по иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане. В него е застъпено становище, че обясненията на страните са твърдения на лица, заинтересувани от претендираните или отричаните факти и са предмет на доказване, а не доказателствено средство; само изявленията, с които страната признава, че са се осъществили неизгодни за нея факти или че не са се осъществили изгодни за нея факти, представляват доказателствено средство. Правното значение на обяснения, дадени от страните по делото, не е обсъждано в обжалваното решение.
Решение № 581 от 02.08.2010 г. по гр. д. № 1329/2009 г. на ВКС, І-во г. о., е по въпроса: какъв вид трансформация /пълна или частична/ на лично имущество е налице при заплащане цената на недвижим имот изцяло с лични средства по време на брака. В хипотезата, пред която страните са изправени, въпросът за вида трансформация не стои, тъй като съдът е приел за недоказан един от елементите от фактическия състав на претендираното придобивно основание, а именно влагането на средствата, получени от продажбата на собствения на ищеца имот с н. а. № 59/2006 г., в придобиването по време на брака на спорното имущество.
С решение № 796 от 02.02.2010 г. по гр. д. № 1660/2009 г. на ВКС, І-во г. о., касационната жалба е допусната за разглеждане по същество поради нарушение на т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС на ОСГК относно съдържанието на мотивите на втората инстанция. Прието е, че съдът е възпроизвел в мотивите събраните доказателства, но е обсъдил само свидетелските показания, които не е кредитирал, като е отдал прекалена тежест на несъответствието в техните показания за датата на смъртта на наследодателите и е игнорирал заключението на вещото лице и другите писмени доказателства, приети във въззивното производство. В разглеждания въззивният съд е изложил съображения по всички правнорелевантни за иска по чл. 23, ал. 1 СК факти, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това не се установява обжалваното решение да противоречи на посочения тълкувателен акт и на останалата цитирана задължителна съдебна практика /решение № 796 от 02.02.2010 г. по гр. д. № 1660/2009 г. на І-во г. о., решение № 450 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3547/2008 г. на ІІ-ро г. о./ за задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства и произнасяне при съобразяване на доводите на страните.
Обжалваното решение не противоречи и на мотива, изразен в т. 4 от ТР № 5/2013 от 29 декември 2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства /при отбелязване, че тълкувателният акт е по друг правен въпрос – допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс / чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи/.
При този изход на спора, поисканите от ответната страна разноски следва да й се присъдят в размера, в който е доказано извършването им за адвокатско възнаграждение с представения договор за правна защита и съдействие от 16.10.2015 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2802 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 358/2015 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. С. Ч. от [населено място], ул. „Ц. Б. III-ти“ № 22А, ет. 1, ап. 1, да заплати на В. М. К. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 6, ап. 18, сумата 800 /осемстотин лв./ лева разноски по делото пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: