3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 107
С., 05.03. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 602/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Подадена е от Д. Д. Т. и К. М. Т., граждани на И., молба с правно основание чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ за отмяна на решения от т. 1 до т. 12 от дневния ред на общото събрание на собствениците на блок „С”, представляващ част от комплекс „С. Р.”, проведено на 15.04.2011 г., и за спиране изпълнението на решенията до окончателно постановяване на решение от съда по исканата отмяна.
Поморийският районен съд, до когото е отправена молбата, постановил разпореждане № 897 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 374/2011 г. в изпълнение на правомощията си по чл. 131, ал. 1 ГПК. Със същия съдебен акт съдът отхвърлил искането за спиране изпълнението на решенията на общото събрание като немотивирано и неоснователно.
С определение № VІ-3785 от 10.07.2011 г. по ч. гр. д. № 1614/2011 г. Бургаският окръжен съд приел, че законодателят не е предвидил ред за въззивно обжалване на отказа или при допускане на такова спиране. Това е така, защото спирането или отхвърлянето на искането за спиране не препятстват хода на производството. Оттук съдът заключил, че подадената частна жалба е недопустима и я оставил без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратил.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от ищците, които искат то да бъде отменено като неправилно, по подробно изложени съображения.
Ответникът [фирма] [населено място] счита частната жалба за недопустима поради липса на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество – за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Определението на въззивен съд, с което се оставя без разглеждане частна жалба срещу първоинстанционно определение /разпореждане/, е преграждащо развитието на производството пред този съд, защото с него въззивният съд не се произнася по същество на жалбата, с която е сезиран, и не проверява правилността на обжалвания съдебен акт, а извършва проверка на допустимостта на жалбата. А щом като тази проверка е извършена за пръв път от въззивния съд, неговото определение попада в хипротезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и по силата на чл. 274, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, който ще действа като втора инстанция и обжалването не е подчинено на изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК. Доводите в обратния смисъл, развити от ответника по частната жалба, са неоснователни.
Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание на етажната собственост подлежат на изпълнение, като тази изпълняемост е предвидена независимо от уредената в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС възможност всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание по съдебен ред. Според чл. 40, ал. 3 ЗУЕС подаването на молбата за отмяна на решение на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Спирането на изпълнението на решението на общото събрание е предвидено в закона като обезпечителна мярка по подадената молба за неговата отмяна – с него се осуетява, докато трае съдебното производство, изпълнението на решение, което може да се окаже незаконосъобразно.
Обжалването на определенията е уредено като средство за правна защита срещу тяхната неправилност. По общо правило на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото – т. 1, и в случаите, изрично посочени в закона – т. 2. Определението на съда, с което не се уважава молбата по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС за спиране изпълнението на решението на общото събрание на етажната собственост, не попада в някоя от посочените хипотези. Предвид обаче, констатираното сходство с обезпечителните мерки, разрешението за обжалваемостта пред въззивен съд и тук трябва да бъде същото като това за обжалваемостта на актовете, постановявани в обезпечителното производство. С разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е предвидено, че определенията на първоинстанционните съдилища по обезпечение на иска подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния въззивен съд, като при това законът не поставя обжалваемостта в зависимост от съдържанието на първоинстанционното определение – то подлежи на обжалване независимо дали съдът е отказал или е допуснал исканото обезпечение. Прилагайки същия подход следва извод, че и постановеният от първоинстанционния съд акт по молбата с правно основание чл. 40, ал. 3 ЗУЕС подлежи на въззивно обжалване.
С оглед изложеното определението на въззивния съд, с което частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС е оставена без разглеждане, е постановено в нарушение на процесуалните правила и следва да се отмени, а делото – да се върне на същия въззивен съд за разглеждане и произнасяне по частната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № VІ-3785 от 10.07.2011 г. по ч. гр. д. № 1614/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за разглеждане и произнасяне по частната жалба, подадена от Д. Д. Т. и К. М. Т., граждани на И., срещу разпореждане № 897 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 374/2011 г. на Поморийския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: