5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
С., 06.03. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 42/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат А. К. като процесуален представител на П. Е. З., Седефка Е. Зарева, Д. С. Зарева, З. Х. Е. и Е. Х. Р., срещу въззивното решение № 292 от 14.07.2011 г. по в. гр. д. № 441/2011 г. на Пернишкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Общината [населено място], [фирма] с. гр., [фирма], К. Я., действащ като едноличен търговец с фирма „К. Я.” и Б. К. Б., действащ като едноличен търговец с фирма „Б. Б.- Б.-Л” [населено място], не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 54 от 25.02.2007 г. по гр. д. № 1127/2005 г. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявени от касаторите иск по чл. 108 и чл. 92 ЗС за ревандикация на недвижими имоти пл. №№ 19 и 27 по отменения план на [населено място], и за присъждане на съществуващите постройки като обезщетение за съборените жилищна сграда и стопанска постройка.
Въззивният съд приел, че собствените съгласно н. а. № 18/1967 г. на наследодателя на ищците /сега касатори/ недвижими имоти пл. № 19 и 27 с обща площ 6 575 кв. м., са отчуждени при действието на ЗПИНМ /отм./, по надлежния ред за „стопански двор и цветопроизводствена база” на СП „П.” [населено място]. С влязло в сила решение № 923 от 20.05.1998 г. на кмета на общината [населено място] /потвърдено с решение № 1800 от 14.04.1999 г. по адм. д. № 402/2009 г. на ВАС на РБ, отд./ е отказана отмяна на отчуждаването поради изпълнение на мероприятието: построена е сграда със застроена площ 280 кв. м., ползвана като стрелкови клуб, фурна с площ 140 кв. м., дърводелска, стругарска, сервизна работилници. Реализираните отчуждителни мероприятия не създават възможност за прилагане разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Доказателства за извършено заплащане на отчуждения имот няма, но с чл. 48 ЗПИНМ /отм./ е бил предвиден петгодишен давностен срок за погасяване на вземанията по отчужденията на недвижимите имоти по дворищнорегулационния план на населеното място, чийто срок е изтекъл преди предявяване на исковата молба; ищцовата страна е пропуснала възможността за ползуване на текстовете на пар. 84-99 ППЗПИНМ /отм./. След извършеното отчуждаване правото на собственост е преминало в патримониума на държавата, респективно на общината [населено място], като предпоставките за възстановяване на собствеността, свързани със съществуването на имота във вида и квадратурата, в която е бил отчужден, не са налице. Затова и предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на иска по чл. 108 ЗС, и предвид обстоятелството, че в чл. 92 ЗС не е предвидена възможност за обезщетение в натура за съборените сгради в отчуждения имот срещу получаване на съществуващите такива, въззивният съд приел искането в този смисъл за незаконосъобразно и правно нерегламентирано. Възможностите за възстановяване на собственост са предвидени в сроковете на реституционните закони и обсъждането им в настоящото производство е незаконосъобразно и неооснователно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следните въпроси:
А. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. как трябва да се процедира от въззивния, съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба; 2. кои въззивни определения, извън тези, потвърждаващи определения за прекратяване, спиране или отказ от възобновяване на спряно производство, са преграждащи и съответно подлежат на касационно обжалване; 3. при прекратяване на производството пресича ли се възможността за завършване на делото с постановяване на решение и заличават ли се с обратна сила процесуалните действия до постановяване на прекратяването.
Така поставените въпроси са обусловени от процесуалните действия, извършени от въззивния съд, след като с решение № 689/09 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 1241/2008 г. на ВКС на РБ, І-во г. о. /по описа на ІІ-ро г. о./, първоначално постановеното въззивно решение № 425 от 23.01.2008 г. на Пернишкия окръжен съд /с което решението на районния съд е потвърдено/ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При него с определение № 212 от 30.06.2010 г. производството по в. гр. д. № 22/2010 г. на Пернишкия окръжен съд е прекратено и делото е върнато на Пернишкия районен съд с указания за допълване на решението по реда на чл. 193 ГПК /отм./ във връзка с предмета на иска за обезщетение /чл. 92 ЗС/. С определение от 02.08.2010 г. районният съд е отказал да стори това по съображения, че не е сезиран с искане от страната, че то не може да се направи чрез въззивната жалба, а и срокът е изтекъл. След повторно указание, дадено с определение № 246 от 10.08.2010 г. по в. гр. д. № 563/2010 г. на Пернишкия окръжен съд, с протоколно определение от 31.03.2011 г. Пернишкият районен съд прекратил производството по гр. д. № 1127/2005 г. по съображения, че не може да допълни решението си без изрично искане от страната, която и изрично е възразила за допълването. Това определение е влязло в сила като необжалвано от страните.
След приключване на процедурата във връзка с допълване на първоинстанционното решение, делото е изпратено на Пернишкия окръжен съд, който, като се е произнесъл по въззивната жалба, е постановил това решение, което сега е предмет на производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
По поставения от касаторите първи въпрос следва да се посочи, че не съществува вероятност така постановеното решение да е недопустимо, както се твърди в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, така че да е налице основание за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото не се разкрива нередовност на исковата молба по втория съединен иск, нито е разгледан непредявен иск – въззивният съд, след като правилно е възприел искането на ищците /вж. молбата на л. 26 от първоинстанционното дело-съществуващите в имота незаконни постройки да бъдат присъдени в собственост на ищците на основание чл. 92 ЗС/, се е произнесъл именно в този смисъл; не е налице недопустимост на решението поради неподсъдност на спора /чл. 270, ал. 3 ГПК/. Ето защо не се разкрива противоречие с разрешенията, дадени с т. 4 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. и с т. 7 на ТР № 2/2004 г., двете на ОСГК на ВКС.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. В случая поставеният в изложението втори въпрос, както и развитите в изложението съображения във връзка с приложението на чл. 193 ГПК /отм./ и обжалваемостта на постановените в това производство актове, не са от решаващо значение при преценка правилността на процедирането от въззивния съд. Това е така, защото в случай на касиране на първоначално постановеното въззивно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /каквато е разглежданата хипотеза/, последният дължи да постанови решение и това е основанието, на което в крайна сметка делото е разгледано от Пернишкия окръжен съд и е постановено обжалваното решение. Въззивният съд се е произнесъл както по иска за ревандикация, така и по съединения с него иск, квалифициран с правно основание чл. 92 ЗС – т. е. по целия спорен предмет, и не се констатира противоречие с т. 15 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Не е определящ изхода на спора и третият поставен в изложението въпрос. Двукратното прекратяване на въззивното производство поради необходимост, според въззивния съд, от допълване на първоинстанционното решение, само временно отлага произнасянето на въззивната инстанция по поставения пред него материалноправен спор, респективно по правилността на първоинстанционното решение. Това прекратяване няма характер на процесуално действие, което заличава с обратна сила извършените до момента процесуални действия и туря край на производството по делото.
Следващият поставен от касаторите въпрос е за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като се твърди, че въззивният съд е разрешил съществения процесуален въпрос за обсъждане на всички доказателства, определяне доказателствената им стойност и относимост към спорното правоотношение, в противоречие с формираната практика по него, както и с разрешението, дадено в т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както се посочи, съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, определящият изхода на спора въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая в изложението не се поставя въпрос за тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, от която зависи решаването на делото, а въпросът по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ е свързан с правилността на решението, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.
По отношение произнасянето по чл. 92 ЗС обжалваното решение според касаторите е в противоречие с т. 1 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС и при пълно несъобразяване с фактическата обстановка и събраните в делото категорични доказателства. Тъй като изходът на този иск е обусловен на първо място от изхода на иска за ревандикация, а в случая съдът е приел, че собствеността върху терена не е възстановена, то и въпросът дали е налице противоречие с посочения тълкувателен акт по останалите предпоставки за присъждане на новопостроените в имота сгради като приращение на основание чл. 92 ЗС, не обуславя допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Б. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с решение № 906 от 15.11.2007 г. по т. д. № 519/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т. о., и решение № 48 от 05.02.2009 г. по гр. д. № 6/2007 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., касаторите поставят въпроса: длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представено първото от посочените решения, а второто е цитирано в решение № 740 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 1935/2009 г. на ВКС, І-во г. о., по чл. 290 ГПК. В тях е посочено, че процесуалното правило на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ и на аналогичния чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК /нов/ е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното й тълкуване и прилагане на закона. Макар да не е посочил, че производството е след касиране на първоначалното въззивно решение, въззивният съд при новото разглеждане на делото не е процедирал по начин, различен от този в указаните решения, тъй като е изложил съображения защо приема, че не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, каквато преценка е следвало да извърши според указанията в отменителното решение № 689/09 от 06.01.2010 г по гр. д. № 1241/2008 г. на ВКС, І-во г. о.
В. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите искат да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса до къде се простират правомощията на въззивната инстанция. Сочат, че при двукратното прекратяване на въззивното производство страната не е уведомена за това, отнето й е правото на жалба, не е указано основанието за последващото образуване на въззивното производство, липсва отбелязване във въззивното решение, че производството е след отменително решение на ВКС, а по отношение на дадените от касационната инстанция указания по тълкуване и прилагане на закона съдът се е произнесъл точно обратното на заявеното в отменителното решение. По посочените въпроси липсват предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, каквито биха били налице, ако: а/. произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или б/. съдът за първи път се произнася по даден правен спор, или в/. изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от изброените хипотези в случая не е налице, защото не се установява произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК да е обусловено от необходимост за разкриване точния смисъл чрез тълкуването им на процесуални норми по правомощията на въззивната инстанция в поставените от касатора аспекти, по обжалваемостта на постановените съдебни актове, по основанията за образуване на въззивно производство или по приложението на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./; не се разкрива и необходимост поставените правни въпроси да бъдат разгледани с цел промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 292 от 14.07.2011 г. по в. гр. д. № 441/2011 г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: