3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С., 14.05.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 281/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 198 от 16.08.2011 г. по в. гр. д. № 193/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, след като решение № 9175 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1153/2008 г. на Благоевградския районен съд е обезсилено частично, е признато за установено по отношение на Г. А. И., че А. С. Т. – наследодател на ищеца И. А. Т., е бил собственик по наследяване – чрез нотариално завещание от 19.09.1956 г. от С. Ив. Т., на две ниви – от 0.623 дка и от 1.140 дка, ІХ-та категория, находящи се в местността «Под к.», в землището на [населено място], представляващи част от завещана с горния акт нива с обща площ 4.000 дка, при съседи: К. Г. Т., път и Д. С. Ц.; първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо в частта досежно уважаването на иска над 0.623 и 1.140 дка, а производството по делото е прекратено; в останалата част, с която по реда на чл. 193 ГПК за доказано е признато оспорването на съдържанието на писмо изх. № ПО-7-36/2 от 31.07.2009 г. на ОС «Земеделие» [населено място] в частта, че е налице идентичност между имената на местностите «Д.» и «Под к.», решението е потвърдено.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от Г. А. И., който иска то да бъде отменено като недопустимо, евентуално – като неправилно.
Ищецът И. А. Т. – ответник по касация, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Между страните е възникнал спор за материално право във връзка с претенциите за възстановяване на едни и същи имоти, като според ищеца те принадлежат на неговия наследодател А. С. Т., комуто са завещани като част от една нива с площ 4.000 дка с нотариално завещание от 19.09.1956 г., а същите имоти са възстановени в полза на ответника, като са заснети в картата като имоти пл. № 034004 и № 034003. Въз основа на доказателствата по делото – писмени, свидетелски показания и техническа експертиза за липса на идентичност по площ, съседи и местности между имотите в протокол № 73/1956 г. под №№ 10 и 13 – нива от 1.5 дка в м. «Дв.» и нива от 1.5 дка в м. «Д.», и описаните в решението от 20.01.1994 г. на наследниците на Ал. И., с нивата от 4.000 дка в м. «Под к.» на наследниците на Ат. Т., съдът в двете инстанции стигнал до извода, че са доказани предпоставките за уважаване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, и признал собственически права в полза на наследодателя на ищеца към момента на образуване на ТКЗС, основани на завещателния акт.
Въззивният съд намерил молбата на касатора – въззивник в производството пред Благоевградския окръжен съд, за възобновяване на въззивното производство за неоснователна. Липсват данни за оттегляне на пълномощията на адв. Б. Г. от доверителя по смисъла на чл. 35 ГПК. Не е такава молбата, приложена на л. 217 от първоинстанционното дело – с нея съдът е уведомен единствено за адреса за изпращане на призовките, който всъщност е известният по делото адрес на страната; отразеното в призовката /за заседанието на въззивния съд/ не покрива белезите на отказ от пълномощията от страна на адвоката, за да се наложи отлагане на делото за друго заседание. Затова, и предвид валидното упълномощаване за всички инстанции и по аргумент на чл. 51, ал. 3 вр. чл. 58 ГПК, забраняващ на адвоката да отказва получаването на призовките, въззивникът се явява редовно призован.
Като се имат предвид данните по делото и оплакванията, развити в касационната жалба, съдържаща и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че касаторът поставя като въпроси, определящи изхода на спора, тези за допустимостта и основателността на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при липса на реално установяване на границите на имота. Сочи, че неуточняването на една от границите, а именно къде точно се намира имотът на Д. С. Ц., явяващ се съседен със завещания на наследодателя на ищеца имот, има отношение към площта и индивидуализирането на последния, и е довело до издаване на съдебен акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на точното прилагане на закона.
По тези доводи следва на първо място да се посочи, че липсата на индивидуализация на имота поради неуточняване местонахождението на имот, сочен като една от границите му, не е сред процесуалните предпоставки за допустимост на иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Затова и не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо /т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, което да наложи разглеждането на касационната жалба по същество.
На следващо място, като е въвел основание за допускане на касационно обжалване противоречие с практиката на Върховния касационен съд – чл. 280, ал. 1, т. 1, съответно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касаторът не е посочил /представил/ влезли в сила съдебни актове, съставляващи задължителна съдебна практика или обосноваващи наличие на противоречиво разрешаван въпрос по смисъла на разясненията, дадени в т.т. 2 и 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 3 на посочения тълкувателен акт, по тази причина касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, макар и въведено, не е обосновано – не е посочено с какво разглеждането на конкретния спор от касационната инстанция би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Всъщност изложените от касатора съображения са срещу правилността на постановения резултат, който обаче е обусловен от данните по делото, а в производството по допускане на касационното обжалване не могат да се обсъждат оплакванията за необоснованост в изводите на съда и за нарушение на материалния закон. Това е така, защото те имат отношение към основанията за обжалване на решението по чл. 281 ГПК, а не за допустимостта на касационното производство по чл. 280 ГПК.
Същото се отнася и за оплакването за допуснато от въззивния съд нарушаване на процесуални правила, довело до нередовно призоваване на страната във въззивното производство и лишаване от възможност да представи доказателства относно границата на спорния имот с имота на Д. Ц.. Касаторът не е формулирал правен въпрос, по който иска допускане на касационното обжалване, нито пък е посочил с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Дори да се приеме, че е поставен въпросът: „редовно ли е призована страната, когато съобщението е връчено на процесуалния й представител – адвокат, при отказ, без да е налице оттегляне на пълномощията при нито една от хипотезите на чл. 51, ал. 3 ГПК”, то не се разкриват основания за допускане на касационно обжалване. Разпоредбите, уреждащи този въпрос, са ясни, възприети и приложени от въззивния съд според точния им смисъл. От прегледа на данните по делото в двете инстанции се установява, че не е извършено оттегляне на пълномощието по реда на чл. 35 ГПК от страна на доверителя, нито има отказ от пълномощието по чл. 36 ГПК с уведомяване на съда. Отказът на адвокат Б. Г. да приеме съобщението за насроченото за 31.03.2011 г. заседание на въззивния съд е отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя, така, както изисква разпоредбата на чл. 51, ал. 3, изр. 2 ГПК. В този случай съгласно чл. 51, ал. 3, изр. посл. ГПК отказът не засяга редовността на връчването.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 198 от 16.08.2011 г. по в. гр. д. № 193/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: