3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 15.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1665/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 38311 от 23.12.2015 г. на И. П. Т., приподписана от адв. Д. П., срещу определение № 4081 от 02.12.2015 г. по в. ч. гр. д. № 3165/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 12873 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 10587/2015 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството като недопустимо и за оставяне без уважение на молба за предоставяне на правна помощ.
Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на въззивното определение, с довод за нарушаване разпоредби на Закона за правната помощ /ЗПрП/, довело до ограничаване на достъпа му до правосъдие, поради невзети предвид и необсъдени от съда негови искания за присъждане на вземания за амортизация, ремонт и наем, наред с тези във връзка с незаконно уволнение и възнаграждание за извършена работа, послужили за прекратяване на производството. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навеждат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, като при последното основание са поставени десет въпроса, за които страната счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване, като преграждащ, въззивен съдебен акт.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени няколко групи въпроси, които, уточнени от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до това може ли да се прекратява на основание чл. 24, т. 2 ЗПрП производството по делото, без съдът да обсъди допълнително наведени претенции и без да дава указания за конкретизирането им, в частност тези за амортизация, ремонт и наем на личен автомобил; може ли съдът да предостави правна помощ само за касационната инстанция и да откаже за първата; може ли да се прекрати производството по делото преди да е изтекъл срокът за отстраняване на нередовностите по исковата молба, както и преди да са представени съответните доказателства за предоставяне на правна помощ; законосъобразно ли е невръчването на назначения служебно адвокат на копие от акта, който се обжалва; от какъв порок страда акт на съда, когато производството по исковата молба е прекратено, без да е обсъдена допълнително наведена от ищеца претенция.
Данните по делото сочат, че И. П. Т. е подал искова молба, уточнявана с допълнения от 15.09.2015 г., 05.10.2015 г. и 22.10.2015 г. по указания на съда за изправяне на нередовности, срещу [фирма] [населено място]. Поискал е да бъде отменено незаконното му уволнение, да бъде възстановен на заеманата длъжност „куриер с личен автомобил” и ответникът да бъде осъден да му заплати 648 лева обезщетение за оставане без работа за периода 28.06.2015 г.-14.07.2015 г. Поддържал е, че е бил назначен по граждански договор, копие от който не може да представи, тъй като такъв не му е връчван. Започнал да изпълнява възложената му работа от 12.06.2015 г. и отношенията му с фирмата по повод тази работа били прекъснати на 28.06.2015 г. с устна заповед на управителя.
С уточнението от 22.10.2015 г. е предявена и претенция за амортизация, ремонт и наем на автомобил в размер на 1 000 лева.
С молба от същата дата ищецът поискал предоставяне на правна помощ.
С определение от 05.11.2015 г., след като приел, че са наведени фактически твърдения за възникване на правоотношения между страните по договор за поръчка, районният съд счел исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 КТ за недопустими и прекратил производството. На основание чл. 24, т. 2 ЗПрП, предвид недопустимостта на исковете, отказал предоставянето на правна помощ.
За да потвърди това определение, въззивният съд приел, предвид твърдяното от ищеца, че последният не разполага със защитата срещу незаконно уволнение, тъй като правоотнощенията му с ответника не са възникнали от трудов договор или избор. Възникнали са такива от договор за поръчка от 12.06.2015 г. и същите са прекратени с оттеглянето й на 28.06.2015 г., като недопустимостта на исковите претенции прави искането за предоставвяне на правна помощ неоснователно.
При тези мотиви на въззивния съд нито един от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не се явява обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Въпросите са свързани с претенцията на ищеца за парично вземане в размер на 1 000 лева, но съдът в двете инстанции не се е произнесъл по нея. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС рамките, в които се селектират касационните жалби, а това се отнася и за частните касационни жалби, се определят от поставения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос. Този въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда. В случая съдът е формирал воля по допустимостта на искове за защита срещу незаконно уволнение и това се явява предмет на въззивното определение и на потвърдения с него първоинстанционен съдебен акт. Касаторът, обаче, не е поставил правни въпроси във връзка с този предмет и касационното обжалване не може да бъде допуснато. Това обуславя недопускането на касационно обжалване и по въпросите във връзка с предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство за производството по исковете за защита срещу незаконно уволнение. Следва да се посочи и това, че поставените въпроси касаят правилността на действията на въззивния съд и отчасти на първоинстанционния, включително по администриране на частната касационна жалба и предоставената във връзка с нея правна помощ. Правилността на въззивния акт, обаче, може да бъде проверявана от настоящата инстанция едва след като той бъде допуснат до касационен контрол, което зависи изцяло от наличието, и то в кумулативна даденост, на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и на поне една от трите специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. В случая, както бе посочено, липсва общата предпоставка, което прави безпредметно обсъждането за наличие на специалните.
По иска за парично вземане в размер на 1 000 лева съдът не се е произнесъл, поради което делото следва да се върне на районния съд за по-нататъшни процесуални действия по него, с оглед изложеното в частната касационна жалба в тази насока.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4081 от 02.12.2015 г. по в. ч. гр. д. № 3165/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за по-нататъшни процесуални действия по иска за парично вземане в размер на 1 000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: