3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София,03.02. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 375/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от [фирма] /в ликвидация/[населено място], срещу въззивното решение от 05.11.2009 г. по гр. д. № 4242/2004 г. на С. градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК по въпросите за приложението на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ и чл. 92 ЗС.
Ответникът “И. по металознание” при Б. академия на науките /Б./ счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение от 24.08.2004 г. по гр. д. № 1774/2003 г. на С. районен съд, с което е признато за установено по иск, предявен от И. по металознание при Б., че касаторът не е собственик на сградата, съставляваща производствено-експериментален цех /хале/, с вградени два трафопоста, със застроена площ 1 595.71 кв. м. и височина 15 метра, при посочени съседи, находяща се в поземлен имот № 853 в УПИ II от кв. 21 по плана на[населено място], м. “НПЗ О. и съседни жилищни територии”.
Въззивният съд приел, че не е установено спорната сграда да е била предоставена за стопанисване и управление по надлежния за това ред на държавното предприятие към момента на преобразуването му в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, както и не е установено правото на собственост да е придобито чрез апортна вноска в капитала на дружеството-ответник след преобразуването му. Представеният по делото акт за държавна собственост касае земята, върху която е построена сградата, както и други постройки, съществували при одържавяването на терена в 1947 г., докато не се спори, че сградата, предмет на отрицателния установителен иск, е построена през 80-те години. Неоснователен е и доводът за придобиване по давност, с оглед данните по делото за осъществявана фактическа власт от ищеца, който от построяването на сградата извършва там научна дейност.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и сочи на първо място, че обжалваното решение противоречи на практиката на съдилищата, изразена в решение № 684 от 28.09.2000 г. по гр. д. № 95/2000 г. на I-во г. о. на ВКС, според което ако едно лице е изградило постройка върху чужда земя без нейният собственик да му е учредил по надлежния ред право на строеж, то собственик на постройката е собственикът на земята. Твърди също, че сградата е построена със средства на СЗ “Е.”, но дори да е съвместно построена, то съдебната практика приема, че извършителят на подобренията в чужд недвижим имот не е собственик на подобренията. Позовава се и представя решение № 291 от 27.06.1994 г. по гр. д. № 188/1994 г. на ВС, петчленен състав, и решение № 693 от 27.05.2002 г. на ВКС, IV-то г. о.
Тази съдебна практика е неотносима към разглеждания случай с оглед придобивния способ, въведен от ответника по отрицателния установителен иск: преобразуване, извършено по съответния ред, при което е необходимо към момента на преобразуването държавната фирма, чиито активи са включени в капитала на съответното дружество, да е имала надлежно предоставено право на стопанисване и управление върху спорната сграда.
В тази насока по делото е установено, че по силата на актове на М. съвет активи и пасиви на Н. “Е.” – поделение на Н. “Т. на металите”, са преминали към ДФ “Т. на металите”, впоследствие към ДФ “К.” и съответно към ДФ “Е.”. Последната е образувана със заповед № РД-17-81 от 28.06.1991 г., и заедно с други фирми са правопремници съгласно разделителни протоколи на активите и пасивите на ДФ “К.” по баланса й към 31.03.1991 г. Видно от приложение № 3 към заповедта, уставният фонд на ДФ “Е.” е държавно имущество на посочена стойност, което новообразуваната фирма получава като правоприемник на Н. “Е.”. Със заповед № РД-17-664 от 05.08.1991 г. ДФ “Е.” е преобразувана в [фирма] – ответник по делото, а със заповед от 26.07.1997 г. е наредено да се извърши ликвидация на дружеството. Спорната сграда е заприходена в баланса на дружеството през 1999 г. Посочените в административните актове баланси и разделителните протоколи, въз основа на които е извършено правоприемство в правата и задълженията между различните държавни стопански структури, съответно при преобразуването, не се представени. С оглед на всичко това въззивният съд е приел за неустановено спорната сграда да е била част от активите, преминали към праводателите на касатора, следователно не е настъпило твърдяното частно правоприемство между стопанските организации.
Въззивният съд е приел и, че не е установено преминаване към Н. “Е.” на имуществото на Н.-експериментална лаборатория за специални фасонни отливки /Н./, която е създадена с решение на П. на Б. като звено на И. по металознание и технология на металите /ИМТМ/, в изпълнение на Разпореждане на М. съвет № 31 от 04.06.1979 г. Н. е създадена на площадка на СЗ “Е.”, съвместно с когото е изградила сградата. Съгласно чл. 4а от Устава на Б. /Обн., ДВ, бр. 38 от 1973 г., отм./ научни обединения, институти, централни лаборатории, центрове и музеи, както и филиали на академията се образуват, реорганизират и закриват от М. съвет, а останалите научни и други структурни звена се образуват, реорганизират и закриват от П. на Б., съгласувано[населено място] за наука, технически прогрес и висше образование. Закриването на звена в структурата на Б. се извършва по реда и от органа, компетентен за създаването им. Затова компетентен да закрие Н. е бил Президиумът на Б., а не М. съвет. Ето защо въззивният съд приел, че ПМС № 58 от 30.12.1983 г., с което СЗ “Е.” и Н. са прекратени, като активите и пасивите им преминават към новообразуваното предприятие Н. “Е.”, е нищожен административен акт – М. съвет е излязъл извън материалната си компетентност и актът не е породил правни последици по прекратяването на лабораторията, съответно за прехвърляне на имуществото й.
С оглед на тези данни правилото на чл. 92 ЗС относно собствеността върху подобренията, изградени върху чужд терен, е неприложимо, защото разрешението на хипотезата, пред която страните са изправени, е в зависимост от осъществяване на елементите от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Сградата, макар и построена върху предоставена на СЗ “Е.” земя – държавна собственост, впоследствие не е била включена в имуществото на държавното предприятие Н. “Е.”, така че при преобразуването му не е съществувало юридическо основание да бъде заприходена в баланса на [фирма] през 1999 г.
Касаторът поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е въпросът за действието на ПМС № 58 от 30.12.1983 г. Счита, то е годно доказателство, тъй като не е оспорено от другата страна и не е обявено за нищожно по съответния надлежен ред.
За да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва касаторът не само да възпроизведе нормата, на която се позовава, но и да формулира точно и мотивирано изложение на съответната предпоставка. Това в случая не е сторено. Следва да се посочи и, че дадено от въззивния съд разрешение за действието на посочения акт е в съответствие с трайната съдебна практика, изразена в ТР № 78/1973 г. и ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, за възможността по реда на косвения контрол съдът да контролира нищожността на административния акт, който има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, и с оглед на това да приеме съществуването или несъществуването на определено правоотношение.
Касаторът поставя още един въпрос, който според него обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: въззивният съд не е взел предвид Заповед № РД-09-438 от 26.12.1984 г. на Директора на ИМТМ, с която се прекратява дейността на Н., като към Н. “Е.” се създава отдел, подобен на Н. и се прехвърлят 6 щатни бройки от ИМТМ към Н. “Е.”. Твърди, че по този начин се доказва управление и стопанисване от дружеството, чийто правопремник е [фирма]. Изложеното съставлява довод за наличие на касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, по което Върховният касационен съд не се произнася в настоящия етап на производството.
В обобщение, предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.11.2009 г. по гр. д. № 4242/2004 г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: